Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— За развода. За жестокостта, проявена към теб. Никой не може да приеме станалото с равнодушие. — Квинт Помпей се покашля. — Да не ти правя излишни комплименти, но ти си една от най-уважаваните римски дами. Навсякъде обсъждат случая в подробности, вече е обществена тайна пълното ти разорение. Днес на Форума Луций Корнелий бе публично освиркан.

— О, бедният Луций Корнелий! — съжали чудовището Елия. — Представям си какво му е било.

— И да му е било неприятно, с нищо не го е показал. Казват, че отминал, все едно нищо не се било случило. Защо, Елия? Защо? — И поклати тъжно глава. — След толкова години, прекарани заедно, просто не мога да си го обясня! Ако наистина държи да има втори син, защо не се разведе с теб веднага след смъртта на малкия Сула? Та това беше преди цели три години.

Отговорът на Помпеевия въпрос дойде до ушите на Елия още преди да е получила отговора на Марция. Възрастната матрона естествено на драго сърце я канеше в дома си.

Новината беше донесена от Помпей Руф-син, който беше толкова развълнуван и възмутен, че едва си поемаше дъх.

— Какво има? — попита Елия, като се убеди, че Корнелия не смее да каже нищо.

— Луций… Корнелий! Оженил се е… за вдовицата на Скавър!

Корнелия Сула не изглеждаше ни най-малко изненадана.

— Така поне може да ти върне зестрата, мамо — рече тя и присви устни в неприкрит яд. — Тя е богата като Крез.

Младият Помпей Руф помоли за чаша вода, отпи на жадни глътки и продължи, този път по-свързано.

— Всичко е приключило тази сутрин. Досега никой не е знаел, с изключение на Квинт Метел Пий и Мамерк Лепид Ливиан. Предполагам, че поне тях е бил длъжен да уведоми за решението си! Квинт Цецилий е неин първи братовчед, а Мамерк Емилий е изпълнител по завещанието на Марк Емилий и играеше ролята на неин попечител.

— Как й беше името? — изведнъж се сепна Елия. — Не мога да си го спомня.

— Цедилия Метела Далматика. За по-кратко й викали само Далматика. Говори се, че преди години — скоро след смъртта на Сатурнин — тя до такава степен си била изгубила ума по Луций Корнелий, че станала за смях пред цял Рим. Буквално била направила на глупак Марк Емилий. Тогава Луций Корнелий не щял и да я погледне. За да я накаже, съпругът й я затвори в къщата си и оттогава с години никой не я бил виждал.

— О, да, добре си спомням случая — каза Елия. — Всичко това ми е известно, само името й ми се беше изплъзнало от паметта. Не че някога сме говорили за нея с Луций Корнелий. Това, което си спомням, бе, не докато Марк Емилий не я затвори завинаги в дома си, нямах право да излизам никъде, докато Луций Корнелий си стои вкъщи. Полагаше изключителни грижи Марк Емилий да не го заподозре в нищо непочтено спрямо жена му. — Въздъхна. — Но и това се оказаха напразни мъки. Марк Емилий така и не позволи да го изберат за претор.

— Е, горката няма да познае бял ден с баща ми — отсъди мрачно Корнелия Сула. — Не знам досега да е направил някоя жена щастлива.

— Не говори такива неща, Корнелия!

— О, мамо, крайно време е да се примириш, че съм пораснала! Вече сама гледам дете! И познавам баща си много по-добре от теб, защото никога не съм го обичала така, както го обичаше ти! Все пак аз съм плът от неговата плът и само при тази мисъл ме побиват тръпки. Баща ми е чудовище. А жените само го подтикват да го доказва. Родната ми майка се самоуби и колкото и да ме убеждават, никога няма да повярвам, че причината не е била в баща ми.

— Това е въпрос, на който никога няма да намериш отговора, Корнелия, затова по-добре не мисли за него — посъветва я с гробовен тон Квинт Помпей.

Елия изведнъж се сети за нещо.

— Колко странно! Ако някой ме беше попитал за кого смятам, че ще се ожени Луций Корнелий, веднага бих отвърнала: за Аврелия!

Корнелия кимна в съгласие.

— И аз бих казал същото. Двамата толкова си допадат. Козината различна, нравът — един и същ. — Тя вдигна рамене и злобно добави: — Това е то, същински вълци са и двамата.

— Не се сещам някога да съм се запознавала с Цецилия Метела — подхвърли Елия, за да не даде повече повод на дъщеря си за подобни изказвания. — Дори когато преследваше мъжа ми, нямах представа що за човек е.

— Вече не е твой мъж, мамо! Стана неин .

— В интерес на истината никой не може да твърди, че я познава — обади се Помпей, който също гледаше как да успокои Корнелия. — След онази забежка, колкото и невинна да се е оказала в крайна сметка, Марк Емилий я е обрекъл на същински затвор. Имат две деца, момче и момиче, но и тях никой не познава. И майка, и деца са пълна загадка за римските клюкари. А откакто Марк Емилий си отиде, вдовицата му изчезна съвсем от чуждите погледи. Затова и целият град е толкова любопитен. — Той подаде чашата си на роба да му долее вода. — По някаква случайност днес е денят, в който й се позволява да напусне траура си. Още една причина по улиците да се подхвърлят какви ли не предположения.