Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Тогава ти трябва да останеш при мен — решително заяви Корнелия. — Снощи говорих за случилото се с Квинт Помпей. Той лично смята, няма нищо лошо в това да останеш при нас. Може би ако не беше толкова любезна със семейството му, нямаше да е толкова съгласен. Но аз съм сигурна, че всичко ще се нареди!

— Горкият ти съпруг! — усмихна се Елия. — Ти на негово място щеше ли да кажеш друго? Какво би могъл да рече и бедният му баща, щом научи? И двамата са добри люде, щедри и състрадателни. Но аз знам как да постъпя, Корнелия. Има едно-единствено решение.

— О, мамо, не…

Елия дори успя да се разсмее.

— Не, не, Корнелия, разбира се, че не бих сторила подобно нещо! Та нали ще те накарам да страдаш цял живот заради мен! А ако има нещо на света, което истински да желая, то е милото ми момиче да си уреди щастлив живот. — Елия се изправи на кушетката и заяви: — Ще отида в Кума, при баба ти.

— При баба ми? О, не, тя е ужасна!

— Глупости говориш! Миналото лято бях три месеца при нея и мога да ти кажа, че си прекарахме чудесно. Тя ми пише често напоследък, най-вече защото се чувства самотна. На шейсет и седем години, Корнелия, всеки се страхува да не се окаже напълно изоставен. Няма нищо по-страшно от това, когато си отидеш от този свят, в дома ти да живеят само робите. Докато беше жив, Секст Юлий я посещаваше съвсем рядко, но смъртта му силно я покруси. Не знам в последните няколко години изобщо да са се виждали с Гай Юлий, пък и Марция не се разбира нито с Аврелия, нито с Клавдия. Нито с внуците си, както забелязвам.

— Тъкмо това имам предвид, мамо. Тя е толкова закостеняла, че каквото и да сториш, не можеш да й угодиш. Познавам я! Нали тя се грижеше за нас, преди да се появиш ти.

— Може и така да е, но двете с нея се разбираме чудесно. Винаги сме се разбирали. Бяхме приятелки много преди да се омъжа за баща ти. Нали тя ме препоръча на Луций Корнелий за съпруга. Следователно най-малкото има задължения към мен. Ако отида да живея при нея, поне ще има кой да се нуждае от мен. Ще си имам занимания, при това полезни някому, и дори няма да й се чувствам излишно задължена. Мисля, че щом се отърся от преживяния шок, в компанията на Марция ще се чувствам по-добре, отколкото където и да било другаде. — Личеше си, че Елия говори напълно убедено.

Това решение на въпроса можеше да бъде посрещнато единствено с признателност от страна на Помпей Руф и семейството му. Макар че никой в къщата не би отказал подслон на изоставената Елия за постоянно, когато се разбра, че един ден ще си замине, всички я наобиколиха с искрено внимание.

— Не мога да го разбера този Луций Корнелий! — говореше на другия ден Помпей Руф на гостенката си. — Когато се видяхме днес, се опитах да повдигна въпроса за развода ви, най-малкото да му обясня, че съм ти предложил да живееш у нас. А той… Да можеше да си представиш как само ме изгледа! Направо ме побиха тръпки! Истина ти казвам, почувствах се ужасно. Мислех си, че го познавам. Най-лошото е, че заради положението си, а и заради ползотворната ни съвместна работа съм длъжен да се правя, че всичко е наред, че нищо между нас не се е променило. Обещахме на гласоподавателите, че ще бъдем задружен екип, не мога сега да се отметна от съюза си с него и да се превърна в негов враг.

— Разбира се, че не можеш — подкрепи го веднага Елия. — Квинт Помпей, знаеш, че нито за миг не съм и помисляла да те настройвам срещу Луций Корнелий! Отношенията между двама съпрузи трябва да занимават единствено тях, затова е най-добре околните да не си блъскат главите за неща, които няма как да разберат. Това, че сме се разделили без явна причина, е само наш проблем. За всичко си има причини, за един развод те са винаги уважителни. Кой знае? Може пък Луций Корнелий наистина да иска деца. Единственият му син умря, той няма наследник. А пък и никога не е бил богат, за да го съдя за откраднатата зестра. Сигурна съм, че ще си наредя добре бъдещето. Ако само можеш да пратиш някого да занесе писмото ми до Кума и да изчака отговора на Марция, скоро ще знаем какво точно ми предстои.

Квинт Помпей обаче продължаваше да гледа в краката си. От неудобство лицето му бе станало по-червено от косите му.

— Луций Корнелий вече ми прати дрехите и личните ти вещи. Много съжалявам за случилото се, Елия.

— Е, това поне са добри новини! — опитваше се да изглежда спокойна Елия. — Започвах да се тревожа да не е хвърлил всичко на боклука.

— Цял Рим говори само за това.

Елия вдигна вежди.

— За кое по-точно?