Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Сигурно много я обича — каза Елия.

— Глупости! — възрази Корнелия Сула. — Баща ми не обича никого.

След като остави Елия сама, Сула невъзмутимо продължи пътя си надолу по Кливус Виктория. Скоро обаче цялото му самочувствие се смачка под тежестта на неизлечимата болка и той изпадна в познатите си мрачни настроения без надежда да се отърси от тях. Затова реши да си го изкара още повече върху твърде добричката и още по-досадна Елия и сякаш случилото се й беше малко, още на другата сутрин отиде да посети приятеля си Метел Пий. Доколкото изобщо някога се бе интересувал от вдовицата на Скавър, Сула вече не помнеше нищо от чувствата си. Далматика му беше напълно безразлична, но чрез нея той щеше да накара Елия да страда. Разводът му се струваше недостатъчен; вече беше забил ножа в сърцето на бившата си жена, сега му трябваше и здраво да го развърти, та раната никога да не зарасне. Какво по-добро решение от това да се ожени веднага за друга, да убеди цял свят, че е напуснал Елия заради красивите очи на Далматика? „Тия проклети жени — размишляваше Сула, докато вървеше по улицата, — са ме преследвали още от времето, когато бях младо момче. Още щом се отказах да продавам услугите си на мъжете, те се нахвърлиха с цялата си ярост върху мен, за да ме разкъсат на части. Тогава си казвах, че са глупави и доверчиви, че представляват лесна плячка за ловец като мен. Но плячката се оказах самият аз. Превърнах се в тяхна жертва. На Никополис и Клитумна им го върнах, както заслужаваха, Юлила сама посегна на живота си. Но да се убие Елия е твърде опасно. А разводът не й стига. Тя и без това го очакваше от години.“

Завари Прасчо в интересен разговор с новия квестор Мамерк Емилий Лепид Ливиан. Това, че двамата бяха заедно тъкмо в този момент, беше един от поредните подаръци на съдбата. Сула и без това не се съмняваше в благосклонността на Фортуна?

В това Мамерк и Прасчо Младши да бъдат близки нямаше нищо изненадващо, още по-малко осъдително. Но Сула навяваше толкова скръб и страх със самото си появяване, че в присъствието му двамата приятели се чувстваха подобно на любовници, заловени посред най-приятните мигове.

Обучени на войнишки нрави, двамата станаха от столовете си и изчакаха първо новодошлият да се разположи удобно до тях, преди отново да седнат. Нито Мамерк, нито Метел знаеха какво да кажат.

— Да не сте си глътнали езиците? — попита Сула.

Метел Пий чак се стресна и нервно подскочи на стола си.

— Не, Луций Корнелий. Прости ми, но мислите ми се бяха запилели някъде д-далеч.

— Сигурно и твоите, Мамерк? — подхвърли уж шеговито Сула.

Флегматичният Мамерк, който трудно се плашеше, още по-малко от приятели, дори успя да се усмихне.

— Е, да, Луций Корнелий…

— Тогава сте уцелили тъкмо мига, когато и двамата ще дадете съвсем нова посока на мислите си — заяви властно той и другите двама наостриха уши в очакване да чуят новината.

— Искам да се оженя за Цецилий Метела Далматика — изрече с вълчата си усмивка.

— Юпитере! — изпищя смаяният Метел Пий.

— Това не беше особено оригинално, Прасчо — отвърна му Сула и като стана от стола си, се запъти право към вратата. Преди да се изгуби в атрия, се обърна към двамата. — Искам сватбата да стане още утре. Нека и двамата се замислите по въпроса и ми пратите отговора си преди вечеря. Желанието ми е да се сдобия със син, затова се разведох с жена си, неспособна да ми го роди. И все пак не ми е вече по вкуса да се женя за млади и глупави момичета. Човек на моята възраст търси сериозни връзки. Искам зряла жена, която вече е доказала плодовитостта. Цедилия Метела вече има две деца, едно от които момче. Сетих се за нея и защото — така поне изглеждаше преди години — Далматика, като че ли имаше известна слабост към мен.

Когато неканеният гост изчезна зад вратата, Метел Пий и Мамерк останаха дълго време да се гледат един друг глуповато, без да се сетят нищо да кажат.

— Юпитере! — възкликна отново Прасчо, този път по-тихичко.

— Ей на това му се вика изненада — съгласи се Мамерк, който всъщност възприе цялата сцена доста по-спокойно. Понеже нямаше претенциите да познава Сула така, както Метел Пий убеждаваше всички, че го познава, изненадите не го изненадваха.

Прасчо Младши се почеса по тила и поклати глава.

— Защо точно тя? Откакто я посетих за последно след смъртта на Марк Емилий, Далматика напълно изчезна от полезрението ми. Тя може и да ми се пада първа братовчедка, но от времето на онази тъжна афера с Луций Корнелий — бре, какво съвпадение — беше обречена на същински затвор, много по-страшен, отколкото да я бяха затворили в Лаутумиите. — Метел продължаваше да гледа в недоумение приятеля си. — Като изпълнител на завещанието ти все ще си я срещал през последните няколко месеца.