Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

— Ето защо предлагам на назначените отци да гласуват сенатски консулт до трибутните комиции с настояване да се приеме следният лекс Корнелия: всички финансови длъжници за последните години, независимо дали притежават римско гражданство или не, са задължени да плащат единствено първоначалната лихва, сиреч лихвата върху получения заем, според уговорката, сключена със заемодателя при даването на заема. Да се забрани изискването на лихва върху лихвите, както и вторично да се увеличава договорената лихва от страна на заемодателя.

Тук и там се дочу недоволно мърморене, естествено от страна на тези, които бяха давали заеми, но неопределената заплаха, която тегнеше около тайнствената личност на Сула, караше дори и най-засегнатите от предложението му да замълчат. Той заслужаваше да бъде слушан. Във всичките си думи и дела се проявяваше като истински римлянин. Притежаваше едновременно огромната енергия на застаряващия Гай Марий и стила на покойния Марк Емилий Скавър. Никой, дори Луций Касий, не можеше да си представи как Луций Корнелий Сула ще позволи да се разправят с него по начина, по който се бяха разправили Авъл Семпроний Азелион. Да посегнеш на живота на човек като консула, бе все едно да посегнеш на своя.

— В една гражданска война никой не печели — продължи Сула. — Войната, която скоро ще приключим, е тъкмо гражданска. Мое лично мнение е, че никой италиец не може да стане истински римлянин. Но понеже сам съм се родил римлянин, принуден съм да се съобразявам с приетите закони, включително и с този за раздаването на римско гражданство сред всички жители на Италия. Войната не донесе плячка на римските легиони, никой от победените народи не може да заплати на Рим обезщетение, с което да възстановим загубите си. Ако мога да се изразя по-образно, с цялото си сегашно богатство Италия едва ли би могла дори да покрие храма на Сатурн със сребро.

— Едепол! — възкликна Филип, все едно някой го слушаше. — Това може ли изобщо да се нарече реч?

— Таце! — сгълча го Марий.

— Хазната на всички италийски народи, взети заедно, е не по-малко празна от нашата — продължи Сула, без да обръща внимание на краткото пререкание от първия ред. — Новите граждани, които тепърва ще се появят в преброителните ни списъци, ще бъдат не по-малко разорени от нас, римляните, ще са обременени с не по-малко дългове от нас. За да се преодолее това положение, трябва отсега да се вземат извънредни мерки. Първото, което би ни дошло на ума, е пълното опрощаване на вътрешните дългове. Но това е просто немислимо. От друга страна, и длъжниците трябва да си поемат глътка въздух, иначе ще бъдат напълно задушени. С други думи, единственото приемливо и справедливо за двете страни решение е дълговете да се облекчат дотолкова, доколкото да не се заплаши положението на самите заемодатели. Тъкмо с тази цел желая да прокарам своя лекс Корнелия .

— Ами римският дълг към Италийска Галия? — обади се Марий. — лекс Корнелия ще се отнася ли и до него?

— Абсолютно, Гай Марий — отвърна му с усмивка Сула. — Всички знаем, че Италийска Галия е богата страна. Войната на полуострова така и не я засегна, напротив, от продажбата на оръжие за двете страни фаловете в провинцията забогатяха. Ето защо не виждам причина тамошните предприемачи да бъдат сериозно засегнати от премахването на вторичната лихва. Благодарение на Гней Помпей Страбон цяла Циспаданска Галия е върната под римска власт, а големите градски центрове на север от Пад получиха без изключение латински права. Мисля, че е редно занапред Италийска Галия да бъде разглеждана като член от римско — латинската общност с всички произтичащи от това права и задължения.

— Предполагам, че когато в Галия научат за лекс Корнелия , вече никой няма да се тупа по гърдите, че е клиент на Помпей Страбон — подшушна народният трибун Сулпиций на колегата си Антистий.

И все пак щом законопроектът бе подложен на гласуване, Сенатът единодушно го одобри.

— Законът, който току-що прокара Луций Корнелий, е добър — взе изненадващо думата Марк Юний Брут. — Според мен обаче не отива достатъчно далеч. Какво ще стане със случаите, когато прибягването до съда е неизбежно, а някоя от двете страни се окаже неспособна да заплати спонзиото пред градския претор? Макар че съдилищата, разглеждащи банкрутите, са затворени, все още има много случаи, по които градският претор е упълномощен да се изкаже, без се прибягва до усложненията на публичен съд. В подобни случаи е прието спорната сума да му бъде давана за съхранение. Според действащите закони обаче, в случай, че ответникът няма възможност да осигури спонзиото , ръцете на претора са вързани и той нито има право да изслуша двете страни, нито може да произнесе присъда. Мога ли да предложа втори лекс Корнелия , според който задължителното спонзио в случаите със закъснели длъжници се премахва?