Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

И така, четиримата народни трибуни се озоваха последователно на места като Пренеста, Тибур, Реата, Корфиниум, Венафрум, Интерамния, Сора и така нататък, и така нататък. Навсякъде молеха за едно — гражданите да ги изслушат. Местните ги посрещаха навсякъде с интерес и каквото бяха спестили през ужасните години на войната, сега го даваха на римските трибуни да ги подготвят за нова война. Постепенно съпротивата нарастваше, а обръчът около Рим се стесняваше.

Самият Цина не срещна никакви трудности за изпълнение на своя план. Апий Клавдий Пулхер си замина без никакви усложнения. Пълководецът беше кисел и рано състарил се човек, който не можеше да прежали смъртта на жена си и се чудеше какво ще прави с шестте си сирачета. Когато консулът му заяви, че го сваля от командването, Клавдий дори не направи опит да настрои войниците срещу Цина. Вместо това се метна на коня си и се понесе в галоп към Езерния, където го чакаше Метел Пий.

Едва след като стигна под стените на Нола, Цина се увери колко ценно е присъствието на човек като Квинт Серторий. Той се бе родил, за да командва войска, и през последните двайсет години си бе създал име, добре известно на всички римски легионери; беше спечелил венеца от трева в Испания, а заради множеството сражения, в които бе участвал срещу нумидийци и германи, го бяха кичили с какви ли не други трофеи. Освен това беше братовчед на Гай Марий, а легионът под стените на Нола бе сформиран под негово лично командване. Всички в лагера познаваха Серторий и го имаха за близък човек, докато Апий Клавдий си оставаше чужденец.

Щом поеха командването на легиона, Цина, Серторий и Марк Марий Гратидиан веднага потеглиха срещу Капуа. Когато видяха, че римляните се оттеглят по Вия Попилия, жителите на Нола отвориха врати и всички, способни да носят оръжие, се изсипаха вън от града — не за да нападнат врага в гръб, а за да се присъединят към него в славния му поход. Щом Цина излезе на кръстопътя с Вия Апия пред стените на Капуа, всички центуриони, новобранци и дори гладиатори от казармите и школите на драго сърце се присъединиха към него. Цина разполагаше вече с двайсет хиляди души. Насред Вия Латина, някъде между Капуа и малкото градче Лабикум, насреща им излязоха четиримата трибуни, които се връщаха от обиколката си из италийските земи, придружени от още десет хиляди доброволци.

Вече беше октомври, а Рим се намираше на някакви си километри. Агентите на Цина го осведомиха, че хората в града са изпаднали в паника. Октавий вече бил писал на Помпей Страбон, умолявайки го да спаси отечеството, но в същото време — чудеса на чудесата! — в пристанището на Теламон, на бреговете на Етрурия, бил слязъл не друг, а самият Гай Марий. Последната новина много зарадва Цина. Веднага прати хора да разучат по-добре положението и те го уведомиха, че множество жители на Етрурия и Умбрия вече били напуснали домовете си, за да се присъединят към Марий. Великият пълководец вече бил излязъл на стария Аврелиев път и бързо се насочвал към Рим.

— Ето това е добра вест! — сподели радостта си Цина с Квинт Серторий. — Щом и Гай Марий се е върнал в Италия, значи работата е в кърпа вързана. И понеже от всички нас ти най-добре го познаваш и разбираш, ще те помоля да отидеш при него и да му съобщиш за разположението на силите ни. Попитай го за неговите собствени планове. Смята ли да превземе най-напред Остия или ще тръгне направо срещу Рим? Кажи му, че предпочитам да прехвърля всички наши сили на Ватиканското поле; ако ще се стига до кръвопролития, да не се пренасят в самия град. Самата мисъл да вкарам войска в границите на помериума ми се струва непоносима. Не искам хората да кажат, че Цина следва примера на Сула. Хайде, Квинт Серторий, намери Гай Марий и му кажи колко съм щастлив от неговото завръщане в Италия! — Преди да се разделят обаче, се сети за нещо друго. — Кажи му също, че преди да е стигнал Остия, вече ще съм му пратил цялото излишно въоръжение, с което разполагам.

Серторий завари Марий близо до градчето Фрегена, на няколко километра северно от Остия. Ако в едната посока трибунът бе яздил в галоп, за да не закъснее, то в обратната той хвърчеше като стрела. Когато стигна Лабикум, скочи в движение от коня си и като обезумял нахлу в малката къща, използвана от Цина за временна квартира. Преди консулът дори да е отворил уста да го попита нещо, Серторий се впусна в шумна тирада:

— Луций Цина, умолявам те, веднага пиши на Гай Марий. Поискай от него да разпусне войската си и да прехвърли всички доброволци под твое командване! — изрече и Цина забеляза колко напрегнато е лицето му. — Заповядай му да се държи като обикновено частно лице, каквото той представлява пред закона. Заповядай му да разпусне армията си и да се върне в именията си, както подобава на едно частно лице. Нека чака решенията на римската държавна власт.