Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Щом стигнеха пред входа на Курия Хостилия, сенаторите изведнъж се спираха и вместо да влязат в залата, се събираха на малки групички, за да обсъдят случилото се в деня на Октавий и за да изкажат на глас учудването си за какво изобщо са ги извикали. И така, докато назначените отци се чудеха и маеха, пронизителен писък накара всички да настръхнат. Един по един всички се обърнаха по посока на Кулеол, който се бе изправил и с изкривен като лък гръбнак, с протегнати нагоре ръце и с преплетени до болка пръсти пускаше пяна през старческите си устни. Той никога не бе прибягвал до изкуствен екстаз, за да прогледне в бъдещето, така че хората се уплашиха да не е станал жертва на апоплектичен удар. Част от сенаторите, както и по-ранобудните посетители на Форума останаха да наблюдават стареца отдалеч, докато неколцина му се притекоха на помощ и се опитаха да го положат на земята. Гадателят обаче не им се остави и без да вижда нищо около себе си, започна да се бори със зъби и нокти. Устата му се отваряше все по-широко и по-широко и от гърлото му се разнесоха повторно крясъци. Този път обаче слушателите му започнаха да различават цели думи.

— Цина! Цина! Цина! Цина! Цина! — виеше гадателят.

Изведнъж всички застинаха.

— Ако Цина и шестимата трибуни не бъдат изгонени от града, Рим ще бъде погубен! — избоботи Кулеол и като продължи да се гърчи в ръцете на непознатите, нададе неистови писъци. Най-накрая колабира на земята и бе отнесен безжизнен до дома си.

Едва сега сащисаните сенатори усетиха, че от няколко минути консулът Гней Октавий напразно се опитва да открие заседанието. Всички обърнаха гръб на площада и забързаха да заемат местата си в Курията.

Как смяташе първият консул да оправдае пред колегите си сенатори събитията от Марсово поле, никой нямаше да разбере. Защото вместо да мине на въпроса, заради който назначените отци се бяха събрали, Гней Октавий Рузон изведнъж насочи вниманието си (а с това и вниманието на целия Сенат) на необичайната случка с Кулеол… И естествено на изреченото от гадателя.

— Ако вторият консул и шестимата народни трибуни не бъдат прогонени, Рим ще бъде погубен — повтори замислено Октавий. — Понтифекс Максимус, Фламен Диалис, имате ли да кажете нещо относно това необикновено предсказание на стария Кулеол?

Сцевола обаче поклати глава.

— Предпочитам да не коментирам събитието, Гней Октавий.

Октавий отвори уста да настоява, но това, което прочете в очите на върховния понтифекс, го накара да замълчи; Сцевола беше консервативен човек и това му позволяваше да подмине с лека ръка много от деянията на събратята си; в същото време той оставаше по характер твърд и непоклатим и никой, дори консулът Сула не можеше да го принуди да се отрече от принципите си. На няколко пъти през изтеклите месеци открито се бе обявявал против присъдите над Гай Марий, Публий Сулпиций и останалите и бе държал изгнаниците да бъдат помилвани и повикани обратно в Рим. Изобщо спорът с върховния понтифекс не можеше да доведе до нищо добро. Октавий можеше да се обърне към безобидния Фламен Диалис, който по-лесно щеше да се хване на въдицата. Нещо повече, Мерула се оказа сам свидетел на знамение, което щеше да потвърди фалшивото предсказание на Кулеол.

— Фламен Диалис, дали ти няма да споделиш с нас какво мислиш? — обърна се настойчиво към свещеника.

Луций Корнелий Мерула изглеждаше смутен и объркан. Той с готовност кимна на консула и стана да говори:

— Луций Валерий, Гней Октавий, претори и едили, консуларни сенатори, назначени отци, преди да коментирам пред вас думите на гадателя Кулеол, нека ви разкажа за това, което ми се случи вчера в храма на Юпитер Оптимус Максимус. Тъкмо се занимавах с ритуалното почистване на жилището на Великия бог, когато на пода пред неговата статуя забелязах локва кръв. До локвата стоеше откъсната птича глава. Птицата беше кос, мерула ! Моят собствен когномен! Аз, който по силата на древните римски обичаи съм лишен от правото дори да стоя в близост до мъртъв човек или звяр, трябваше да видя в краката си… кой знае — собствената си смърт? Или тази на Великия бог? Нямах представа как да изтълкувам това ужасно знамение, затова се допитах до върховния понтифекс, но и той не успя да ми го обясни. Тогава двамата повикахме децемвири сакрис фациундис и поискахме от тях да погледнат в сибилинските книги няма ли да намерят подходящо обяснение за случилото се.

Луций Мерула беше длъжен навсякъде да ходи облечен в дебелия си, двоен ямурлук, затова бе напълно естествено да му е горещо и да се поти. С времето обаче той бе надвил тази слабост и затова сега, когато сенаторите забелязаха капчиците пот, избили под шлема от слонова кост, си казаха, че причината не е в температурата. Фламен Диалис преглътна като от притеснение и продължи: