Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Луций Цезар обаче се сети да попита и друго:

— А какво стана с Луций Цина и шестимата народни трибуни?

— Избягаха — отговори лаконично Октавий. — Разбира се, ще бъдат осъдени на изгнание. Да се надяваме това да стане скоро.

Катул Цезар се спря на вратата на Октавиевия кабинет и бавно се обърна.

— Не можеш да лишиш от империум действащ консул, Гней Октавий. Не забравяй, че всичко започна именно когато опозицията се опита да лиши консула Луций Сула от правото му да командва армията. Подобни неща не бива дори да се мислят! При това, забележи, никой не искаше Луций Сула да бъде лишен от длъжност. Защото това би било още по-немислимо. В римските закони няма прецедент консул, Сенат или народно събрание да лиши действащ куриатен магистрат от империум преди изтичането на мандата му. Още по-малко да го даде под съд. Ако знаеш как да подходиш, можеш да вържеш ръцете на народните трибуни, ако не ти харесват квесторите, можеш да ги обвиниш, че не си вършат работата. Можеш да ги изхвърлиш от Сената, да ги лишиш от обществения им ценз. Но не можеш с пръст да побутнеш консула или който да било друг куриатен магистрат. Докато не е изтекъл мандатът им, те стоят над закона, Гней Октавий.

Гней Октавий обаче продължаваше да не слуша гласа на разума.

— Сега, когато открих разковничето на успеха, Квинт Лутаций, мога да правя каквото си искам. — Когато и Луций Цезар стана, за да настигне брат си на вратата, консулът им подвикна: — За утре е свикано заседание на Сената. Препоръчвам ви да присъствате.

Рим не беше нито Ерусалим, нито Антиохия, затова не гледаше с особено добро око на пророците и гадателите. Доколкото така изискваше традицията, авгурите продължаваха да провеждат старите като света ауспиции, но като истински римляни и те знаеха, че от тях няма никакъв особен смисъл. Трябваше да се следва писаното в книгите и да не се отдава прекалено значение на знаменията.

И все пак в Рим живееше една личност, която можеше с ръка на сърцето да се представи за пророк. Този мистериозен човек принадлежеше на древната фамилия на Корнелиите и носеше името Публий Корнелий Кулеол. Откъде бе дошъл този унизителен прякор никой не можеше да каже; Кулеол вече беше в напреднала старост, а никой не си го спомняше без прякора му. Той се издържаше със скромните доходи, които му бяха осигурили братовчедите Сципиони, и често можеше да бъде видян на Форума, седнал на горното стъпало пред мъничкия кръгъл храм, посветен на Венера Клоацина. Храмът беше една от най-древните сгради е Рим — по-стар дори от Базилика Емилия, та затова впоследствие бе погълнат от нея. Кулеол не се правеше на Касандра, нито можеше да се нарече религиозен фанатик, затова ограничаваше интересите си единствено в области от голямо значение за държавата. Досега не бе предричал нито края на света, нито раждането на нов бог, по-могъщ от всички останали, затова пък бе познал войната срещу Югурта, нашествието на германите, бунта на Сатурнин, Съюзническата война, а накрая и войната срещу Митридат. За нея твърдеше, че ще продължи, колкото да се смени едно цяло поколение. Заради тези си успехи в гадателското поприще Корнелий Кулеол се радваше на популярност, достатъчна да измие позора от недостойния му когномен: „Кулеол“ искаше да каже „малки тестиси“.

На другия ден след завръщането на братята Цезари в Рим, рано при изгрев-слънце Сенатът се събираше на своето първо заседание след деня на Октавий. Никой от сенаторите не си спомняше да е вървял друг път с такъв страх по улиците. Досега, колкото пъти се бе стигало до кръвопролитие в Рим, то беше плод на нечии лични амбиции и избухваше, когато алчни за власт трибуни вдигнеха масите от Форума на бунт. Клането от Деня на Октавий обаче оставяше своя болезнен отпечатък върху съзнанието на всички сенатори; както и да се представеше цялата работа, народът неизбежно щеше да хвърли вината върху целия Сенат.

Публий Корнелий Кулеол си седеше както обикновено пред храма на Венера Клоацина и понеже хората отдавна бяха свикнали да го смятат за естествен придатък на светилището, никой от забързаните сенатори не го удостои с внимание. Той обаче с любопитство следеше всяко движение на назначените отци и доволно потриваше ръце. Ако сега свършеше работата, за която Гней Октавий Рузон щедро му бе заплатил, ако не я оплескаше в последния момент, та да му вземат парите обратно, той щеше да се махне веднъж завинаги от проклетото стъпало и да се оттегли от гадателското поприще.