Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

Вместо да се зарадва, Октавий гледаше навъсено Сцевола. Искаше му се да го прекъсне, но нямаше причина да го стори. Не беше много сигурен, но оставаше с впечатлението, че върховният понтифекс замисля някаква уловка. Най-малкото го лишаваше от възможността да осъди Цина на смърт — а Октавий знаеше, че за да се предотвратят всякакви последствия от деянието му, консулът трябва да изчезне!

— Знамението в храма на Юпитер неслучайно се е явило именно на Фламен Диалис. Нека не забравяме, че той е личният жрец на Великия бог и че длъжността, която изпълнява, е съществувала още преди царете да управляват Рим. Той не може да застане начело на армията, не може да се доближава до мъртъв човек, не може дори да се докосва до материала, от който се правят оръжията — желязото. Именно затова аз смятам за уместно заместник на консула да бъде Луций Корнелий Мерула. Той не може да бъде обявен за консул суфектус , по-скоро ще го помолим да пази мястото на втория консул. По този начин първият консул, Гней Октавий, няма да управлява държавата сам. Вярно, че във войната срещу италийците Рим на два пъти се оказа само с един консул, но тогава обстоятелствата не позволяваха да бъде намерен заместник на загиналите. По принцип обаче никой римлянин не може да управлява като консул сам, без колега.

Октавий, който все пак трябваше да си възвръща благоволението на Сената, кимна в съгласие.

— Напълно одобрявам, Квинт Муций. Нека Фламен Диалис заеме куриатния стол, опразнен от Луций Цина! Настоявам Сенатът веднага да гласува по два въпроса, логично свързани един с друг. Тези, които са съгласни да предложим на народното събрание да обяви за светотатци консула Луций Цина и шестимата народни трибуни, негови поддръжници, а това означава, че те ще бъдат завинаги прогонени от римските земи, и да назначи за пазител на консулския пост Фламен Диалис, нека застанат от дясната ми страна. Онези, които са против, да застанат отляво. Ако обичате, разместете се.

Сенатът прие двойното решение с невиждано през последните години пълно единодушие. Веднага бяха свикани центуриатните комиции, представени почти изключително от сенатори. Събранието бе свикано на Авентина, извън свещения помериум , но от вътрешната страна на крепостните стени — никой не би понесъл гледката на окървавената септа на Марсово поле. Предложението на Сената веднага бе превърнато в закон.

Първият консул Октавий обяви, че взетите мерки го карат да се чувства доволен, и продължи да управлява Рим без Цина. Гней Октавий обаче допусна грешката да сметне битката за окончателно спечелена и да не предприеме нищо срещу обявените за светотатци бегълци. Нито свика легионите под знамената, нито дори докладва на своя учител Помпей Страбон. Ако трябва да се обясни с проста думи това странно недоглеждане, Октавий беше убеден, че Цина и шестимата му другари ще побързат да се скрият при Гай Марий и осемнайсетте на остров Керкина.

Цина обаче нямаше намерение да напуска Италия. Нито шестимата народни трибуни, избягали с него. След като по чудо се спасиха от клането на Марсово поле, всеки от тях успя да се прибере до дома си, колкото да събере пари и вещи за из път, и хукна веднага за уреченото място. Срещата беше на Апиевия път, на последния километричен камък преди Бовила. Там щяха да решат какво да правят.

— Вземам Квинт Серторий и Марк Гратидиан и тръгвам веднага за Нола — предложи Цина, който вече имаше изготвен план. — Под стените на града стои цял легион, който трудно се разбира с началника си Апий Клавдий Пулхер. Смятам да отида в лагера им и да сваля Апий Клавдий от командването. Нищо не ми пречи да последвам примера на своя съименник Сула — ще поведа войската срещу Рим. Но не и преди да сме си осигурили подкрепата на други съюзници. Вергилий, Милоний, Арвина и Магий, всички вие ще започнете да обикаляте италийските народи и ще молите за помощ. Можете да говорите самата истина — че римският Сенат е изгонил от града законно избрания консул, защото се е опитал да разпредели справедливо новите граждани сред трийсет и петте триби и защото Гней Октавий е изклал хиляди почтени римляни, дошли дадат своя глас на законно свикано събрание. — На устните му се появи бледа усмивка. — За нас е истински късмет, че страната току-що излиза от война! От марсите и съседите им двамата с Корнут пленихме оръжие за неколкохилядна армия. Всичко сме оставили на съхранение в складовете на Алба Фуценция. Милоний, ти ще сложиш ръка върху оръжието и ще го раздадеш на доброволците. А щом аз отнема командването на Апий Клавдий, първата ми работа ще е да ограбя казармите в Капуа.