Колийн Маккълоу - Венец от трева (Част III - Омразата)

И така беше поведен гол и бос между конете на преследвачите си. След много спъване и падане и след като конниците не сметнаха за нужно да си почиват заради него, Марий се озова отново насред Минтурна. Още щом наближиха първите къщи и край пътеката се забелязаха хора, главатарят на дружината започна на висок глас да вика жителите на града да се покажат и да видят как бил заловен беглецът — престъпник Гай Марий. Само след няколко минути той щял да изгуби главата си на градския форум.

— Елате, елате всички! — подканваше главорезът гражданите.

Няколко часа след пладне конниците излязоха на градския площад, придружени от половината население на Минтурна. Хората бяха толкова смаяни и объркани, че дори не намираха сили да протестират срещу начина, по който убийците се държаха с великия Гай Марий. Из града добре се знаеше, че беглецът е осъден за държавна измяна, но у всеки жител се прокрадваше гняв и възмущение. Със сигурност Гай Марий не би извършил държавна измяна!

Двамата управители на Минтурна вече чакаха пред входа на заседателната зала. Около тях се бе скупчила групата на местните глашатаи и пазители на реда, които трябваше да покажат на арогантните римски пратеници, че Минтурна не е паднала на колене и че в случай на нужда ще се стигне до съпротива.

— Заловихме Гай Марий в момента, в който се канеше да избяга на кораб от пристанището на града — рече предводителят на конниците. По тона му хората трябваше да разберат, че са отговорни за това деяние. — Цяла Минтурна е знаела, че той се крие в града; цяла Минтурна се е опитала да му помогне.

— Градът не може да бъде държан отговорен за деянията на неколцина свои жители — отвърна му троснато по-високопоставеният от двамата управители. — Така или иначе, щом сте заловили своята жертва, вземайте я със себе си и не ни се мяркайте повече пред очите.

— О, на мен тя не ми трябва цялата ! — усмихна се зловещо конникът. — Трябва ми само главата. Останалото можете да запазите за себе си. Виждам една хубава каменна пейка в края на площада; мисля, че ще свърши работа. Ще му опрем главата върху камъка и след секунда тя ще бъде отсечена.

Хората изгледаха с ужас главорезите. Дуумвирите отправиха изпълнени с ненавист погледи към дружината, а въоръжените мъже зад тях раздрънкаха оръжия.

— И според вас коя власт на света може да ви позволи да екзекутирате насред центъра на Минтурна човек, който е бил шест пъти римски консул и който отдавна се е превърнал в национален герой? — попита по-старшият от управителите. Докато говореше очите му огледаха цялата дружина, начело с предводителя й, сякаш искаха да им върнат за неприятните чувства, които бяха причинили рано сутринта на градоначалника, вдигайки го от леглото. — Като ви гледам, не ми приличате да сте римски войници. Откъде да знам със сигурност, че не ме лъжете?

— Бяхме наети специално за тази цел — отговори му главатарят на дружината, но по тона му пролича, че е изгубил част от надменността си. Твърде много омраза се четеше в погледите на гражданите, а и хората около дуумвирите демонстративно наместиха ножниците си така, че да извадят по-лесно мечовете от тях.

— Кой ви е наел? Римският Сенат и народ? — попита отново управителят, все едно е станал адвокат на осъдения.

— Точно така.

— Не ти вярвам. Представи ми доказателство.

— Този човек е осъден за държавна измяна! Знаеш много добре какво означава това, дуумвире. В очите на цялото римско и латинско общество неговият живот не представлява нищо. Никой в Рим не би ми позволил дори да го върна жив в града. Наредено ми е да занеса само главата му.

— Тогава — отвърна му със завидно спокойствие дуумвирът — ще трябва най-напред да се сражаваш с цяла Минтурна. Иначе главата ще си остане за нас. Ние в нашия град не сме варвари. Един римски гражданин, при това с общественото положение и авторитет на Гай Марий не може да бъде обезглавен като обикновен роб или бездомник.

— Ако трябва да сме съвсем справедливи, Гай Марий вече не е римски гражданин! — просъска гневно наемникът. — Но ако толкова държите работата да бъде свършена, както трябва, оставям екзекуцията на вас! Сега аз заминавам обратно за Рим, за да донеса доказателствата, които вашият дуумвир поиска от мен. Ще се върна след три дни. Би било добре за Минтурна, ако не заваря Гай Марий жив, иначе целият град ще отговаря пред римския Сенат и народ. След три дни ще отрежа и главата на мъртвия Гай Марий, така както ми беше заповядано.