Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— И мислиш, че той е разбрал всичко това от една дума?

— Абсолютно.

— Тогава ме изненадва, че толкова бързо се съгласи! Помпей иска да воюва.

— Така е. Но той е длъжен да ми се подчинява, Прасчо, а вече разбра, че до другата пролет бойни действия няма да се водят. Помпей не би спечелил нищо, ако ми се противопостави, защото има нужда от мене.

— На мен ми се струва, че е способен да те изостави по-рано, отколкото трябва.

— Значи не си го опознал.

Три дни по-късно Сула и Сципион Азиаген лично разговаряха на пътя между Теан и Калес. И двамата бяха съгласни на примирие. По това време войниците на Помпей вече бяха изкопали басейна и след като направи специален график за ползването му, така че да има място и за чужди хора, пусна войниците си да го ползват. Само два дни по-късно движението между двата лагера стана толкова оживено, че…

— … Остава да се прегърнем — отбеляза мрачно Квинт Серторий пред началника си.

Сципион Азиаген спокойно отвърна:

— Не е лошо.

Здравото око на Серторий погледна небето, сякаш търсеше помощ. Той открай време си беше едър човек, но откакто навърши трийсетте, бе станал огромен — с дебел врат, здрави мускули и страшно изражение. В известен смисъл това беше недостатък, защото имаше твърде животински вид за човек с неговия интелект. Беше братовчед на Гай Марий и беше наследил много повече от таланта му на пълководец, отколкото например младият Марий. Едното му око беше извадено по време на бой малко преди обсадата на Рим; за щастие беше лявото, така че загубата не повлия особено на качествата му на боец. Заради грозния белег лицето му беше станало гротескно.

Сципион вечно го подценяваше, не го уважаваше, нито го разбираше. Затова и сега го гледаше, все едно го е изненадал.

Серторий се опита да го вразуми.

— Луций Корнелий, помисли! Как искаш войниците да се бият за нас, ако им позволяваме да се сприятеляват врага?

— Ще се бият, защото така им заповядваме.

— Не съм съгласен. Сула строи басейн, за да примами хората ни при себе си. Едва ли толкова го е грижа за войниците му! Това е клопка, а ти веднага попадаш в нея!

— Сключили сме примирие, а в противниковия лагер живеят същите римски граждани като и в нашия — инатеше се Сципион Азиаген.

— Противниковият лагер е под командването на човек, от когото трябва да те е страх, все едно армията му се е родила от зъбите на дракона! Не трябва да отстъпваш пред него, Луций Корнелий! Веднъж да се огънеш, и оттук до Рим цялата територия ще попадне в негови ръце.

— Преувеличаваш — разсърди се Сципион.

— Ти си глупак! — не се сдържа Серторий. Но Сципион дори и сега не се вслуша в думите му.

Прозя се, почеса се по брадичката и сведе поглед към красивите си поддържани нокти. Най-накрая вдигна глава към надвисналия като стълб над него Серторий и му се усмихна.

— Я се разкарай!

— Точно това и ще направя! И то веднага! — вбеси се той — Може би Гай Норбан ще ти вдъхне повече разум!

— Предай му много поздрави — подвикна му Сципион. И така, Квинт Серторий подкара в галоп за Капуа, където се срещна с доста по-разбран човек от Сципион Азиаген. Един от най-заклетите марианци, Норбан далеч не беше фанатичен поддръжник на Папирий Карбон. След смъртта на Цина продължи да защитава Карбоновата партия само защото мразеше Сула още повече.

— Искаш да кажеш, че онова дебело чудо на аристокрацията е сключило примирие със Сула? — кипна Норбан при самата мисъл за своя враг.

— Да. И позволява на войниците си да се побратимяват с тези на Сула — допълни Серторий.

— Защо трябваше да ми пратят глупак като Азиаген? — ядосваше се Норбан, но накрая вдигна рамене. — Какво да се прави, Квинт Серторий, Рим е неспособен да намери нищо по-добро. Ще пиша на Азиаген, но той едва ли ще обърне сериозно внимание. Теб обаче те съветвам изобщо да не се връщаш при него. Няма да те оставя в ръцете на Сула — той просто ще намери начин да те убие. Ти измисли нещо, с което да му подлееш на свой ред вода.

— Поне някой да мисли като нормален човек — въздъхна другият воин. — Ще се опитам да настроя градовете на Кампания срещу Сула. Говори се, че градското население било на негова страна, но има много мъже, които са на противното мнение. — Квинт Серторий беше направо погнусен. — Жените, Гай Норбан! Жените! Само да чуят името му и пощръкляват. Жените, не мъжете, решиха, че Кампания трябва да го подкрепя.

— Тогава най-добре е да видят на какво е заприличал — намръщи се Норбан. — Вече бил изгубил човешкия си вид.