Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Реши да не осведомява Рия за истинската цел на посещението си. Вместо това се разплати с непознатия, който го беше довел при нея, и го отпрати. Ако момчето умреше, това нямаше да му донесе нищо от обещаната награда, но пък щеше да му позволи да присвои каквито пари беглецът носеше със себе си. Нямаше да е зле, правеше си сметката Фагитес, ако изнудеше старата жена да му предаде парите на младежа.

— Много добре — каза и извади огромен нож изпод дрехите си. — Така или иначе ще мога да му отрежа главата. След което ще си получа двата таланта.

— Нека те предупредя, мръсно животно такова — закрещя Рия в лицето му, че всеки момент ще се върне един човек, дето само с поглед ще те убие!

— А, германското говедо! Тогава най-добре, мамче, иди да го повикаш, докато е време. Аз ще приседна тук край леглото и ще правя компания на младия господар.

След което Фагитес наистина седна на ръба на леглото, притискайки острието на ножа до гърлото на спящия.

В мига, в който Рия изскочи през вратата, за да доведе Бургунд, Фагитес се върна при входната врата и я отвори: отвън, на поляната чакаха деветимата му съучастници, които водеше със себе си.

— Германският исполин е тук. Ще го убием, ако се наложи, но да си знаете, че ще има строшени кокали. Затова ще се опитаме да избегнем боя. Момчето е на смъртно легло, няма да ни е от полза — обясни Фагитес. — Ще се опитам обаче да измъкна пари от жената. Щом го направя, искам да ме пазите от германеца.

Фагитес се прибра вътре в къщата и застана с ножа над Цезар в очакване на Рия. Щом Бургунд го видя, заплашително изръмжа насреща му, но не посмя да пристъпи към леглото — остана на вратата.

— Чудесно! — посрещна го Фагитес. — Чуй сега какво жено. Ако имаш достатъчно пари в брой, може и да благоволя да оставя младежа. На поляната пред къщата чакат девет яки момчета, затова нищо не ми струва да прережа гърлото на младия господар. Разбираш ли?

— За мен е ясно, но не и за него. Бургунд не говори нито дума гръцки.

— Какво животно! Тогава ще водя преговорите чрез теб, жено. Имаш ли пари?

Рия застана за миг неподвижно. Чудеше се как е най-добре да постъпи. И накрая, понеже беше практична жена, не по-малко съобразителна от сина си, реши да се споразумее с Фагитес и да се отърве от него. Цезар наистина щеше да умре, преди Бургунд да е стигнал до леглото… А след това щеше да умре и Бургунд, а също и тя самата. Затова посочи купчината свитъци книги в ъгъла.

— Там — рече тя. — Три таланта.

Фагитес погледна към торбите и подсвирна от изненада.

— Три таланта! Прекрасно!

— Вземи ги и си върви. Остави момчето да си умре в мир.

— О, ще го оставя, майко, ще го оставя! — отвърна той, след което пронизително изсвири.

Хората му се завтекоха с мечове в ръце към вратата. Очакваха да заварят началника си в смъртна опасност, но вместо това ги посрещнаха неподвижните фигури на няколко души, наобиколили купища книги.

— Богове, какви тежки томове! — възкликна Фагитес щом установи, че не може да помръдне торбите. — Умен човек бил младежът. Неслучайно е станал фламин Диалис.

Когато книгите бяха отнесени навън, Фагитес стана от леглото.

— Довиждане! — сбогува се той и изчезна зад вратата. На поляната се чуваше пъшкане и скърцане, накрая множество железни подкови изтропаха по калдъръма и насипи тишина.

— Трябваше да ме оставиш да ги убия — каза Бургунд.

— Щях да те оставя, ако господарят ти нямаше да е първият убит — въздъхна старицата. — Е, няма да ги видим отново, не и докато не изпият парите, но тогава ще се върнат. Ще трябва да прекараш Цезар през планините.

— Той ще умре! — заплака германецът.

— Може и да умре, но ако остане тук, за него няма никакъв шанс.

Цезар лежеше спокоен. Беше слаб и изтощен.

— Жалко, че трябваше да дадем всички пари, защото нямам шейна, а на теб тя ще ти е нужна, за да го прекараш през планините. Знам един човек, който би ми продал шейна, но откакто Квинт Серторий беше проскрибиран, не разполагам с никакви средства. Щях и къщата си да изгубя, ако не я бях получила от баща си.

Бургунд слушаше мълчаливо, но най-накрая доказа, че е способен да разсъждава.

— Продай коня — предложи той и отново заплака. — Сърцето му ще се пръсне от мъка, като разбере, но нямаме избор.

— Добро момче си ти, Бургунд! — изрече Рия. — Няма да е трудно да продадем коня. Никой няма да ни плати истинската му цена, но все ще стигне за шейна и волове. Дори ще има с какво да платим на Приск и Гратидия да го настанят у дома си.