Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Възнамерявам скоро да се прибера в Утика. Както вече споменах, за четиридесет дни успях да подчиня цяла Северна Африка. Не е нужно да оставяме войска в провинцията. Можеш спокойно да пратиш управител. Ще се кача заедно с шестте си легиона и конницата на корабите, с които дойдох, и ще отплавам за Тарент. Оттам ще се насочим по Апиевия път към Рим, защото бих желал да получа право на триумф. Войската ме обяви за император на бойното поле, следователно триумфът ми се полага. Умиротворих Сицилия и Африка в срок от сто дни и унищожих всички твои врагове. Освен това съм спечелил достатъчно плячка, за да имам какво да изложа по време на шествието.“

Докато стигне до края на писмото, Сула вече се заливаше от смях. Чудеше се дали му е по-забавен начинът на изразяване на Помпей, или може би нахалството му.

Защо не информацията за това, че зимата е дъждовният сезон в Северна Африка, а Була Регис се намира по горното течение на река Баградас — Помпей все трябваше да знае, че Сула е прекарал години в Африка и лично е пленил цар Югурта. След някакви си четиридесет дни, прекарани в Африка, Помпей вече всичко знаеше. Колко пъти бе написал, че е обявен за император от войската? Какъв самохвалко!

Сула взе лист хартия и започна да пише отговор до Помпей; това беше писмо, за което дори личният секретар на диктатора не биваше да знае.

„С какво удоволствие прочетох писмото ти! Благодаря ти за любопитните подробности от живота в Северна Африка, които бе така добър да споделиш с мен. Трябва да се опитам на свой ред да посетя този край на света, ако не за друго, за да видя с очите си тези огромни животни, които напомняли на волове. И аз като теб знам как изглежда слонът, ще се сетя, ако го срещна.

Поздравления. Колко бързо си вършиш работата! За четиридесет дни. Доколкото си спомням, Месопотамия е стояла навремето четиридесет дни под водата на потопа.

Знам, че мога да ти имам доверие, щом твърдиш, че нито Африка, нито Сицилия се нуждаят от гарнизони. И все пак, скъпи Помпей, някои условности трябва да се спазват. Затова ти заповядвам да оставиш пет от шестте си легиона в Утика и да се върнеш в Рим само с един. Нямам предпочитания кой точно, ти все трябва да си имаш любимци. Като споменах думата «любимци», оказва, че и ти си сред любимците на Съдбата!

За нещастие не мога да ти позволя да отбележиш триумф. Въпреки че войниците ти на няколко пъти са те провъзгласили за император на бойното поле, триумфът е церемония, която може да се разреши само на римски Сенатор, който е достигнал най-малкото преторска длъжност. Има много войни да печелиш в идните години, все някога ще си получиш и триумфа.

Нека ти благодаря за бързия колет със зрителните, слуховите, вкусовите и обонятелните органи на Карбон. Моята радост от факта, че Карбон е мъртъв и Рим няма консули, веднага си пролича. Колко мъдро от твоя страна да я накиснеш в оцет! Благодаря ти и за Соран. И за Брут Старши.

Имам обаче една малка забележка, скъпи ми Помпей. При условие, че си прибягнал до такава варварска саморазправа с Карбон, ще ми се да беше предпочел по-дискретен начин. Започвам да вярвам на поговорката, според която трябва да одереш кожата на пиценец, за да видиш пред себе си гал. След като си решил да се облечеш в тога претекста и да седнеш на съдебния трибунал, обкръжен от ликтори, ти вече си избрал да действаш по римски. Но не си го сторил. След като си измъчвал горкия Карбон в продължения на часове на слънцето, с господарски тон си му заявил, че не заслужава съдебен процес, затова си наредил незабавната му екзекуция. Няколкото дни преди смъртта си той е бил поставен в ужасни условия и се е хранел с лоша храна. И все пак, след като изрично те е помолил да се облекчи преди смъртта си, ти си му отказал!

Откъде знам всичко това ли? Имам си източници. Ако ги нямаше тях, едва ли щях да стана римски диктатор. Ти си още млад и си направил една тактическа грешка: след като знаеше, че искам смъртта на Карбон, си решил, че нямам време да се интересувам от него. Донякъде си бил прав. Но консулът е винаги достатъчно важен, за да се интересувам от съдбата му. Карбон е бил законно избран римски консул в мига на своята смърт. Нека запомниш за в бъдеще, скъпи Помпей, че консулът заслужава почтително отношение, пък дори да се нарича Гней Папирий Карбон.

Та като минах на въпроса с имената, научавам, че този варварски инцидент, състоял се на агората в Лилибей, ти е донесъл нов прякор. Това си е от голяма полза за онези нещастници, които нямат трето име да си прикачат след родовото, а, Помпей Без третото име? И как са те кръстили: Адулесцентул Карнифекс. Юноша-касапин. Мисля, че това име чудесно ти подхожда, Касапине! Явно не си се отказал от семейния занаят.