Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Ще помисля и ще ти отговоря — каза Сула и отново взе писмото на Помпей. Изчака с безизразен поглед доскорошният роб да се отдалечи и накрая кисело се усмихна. Отвратително създание! И все пак, разсъждаваше Сула, подобна длъжност изискваше и подобен човек — изверг. Такъв, на когото да има доверие. Ако Хризогон се заемеше с проскрибциите, Сула можеше да е сигурен, че никой няма да отиде твърде далеч с тяхното изпълнение. Без съмнение Хризогон щеше да се опита да запази голяма част от средствата за себе си, но само той можеше да знае, че подобни злоупотреби не бива да засягат в никакъв случай политическия авторитет на диктатора. Деловата страна на проскрибциите трябваше да изглежда възможно най-чиста и почтена: имотите — да се разпродадат, парите, скъпоценностите, мебелите, произведенията на изкуството, дяловете в търговските дружества — да отидат за сметка на държавата. Сула не можеше лично да се заеме с тази работа, затова друг трябваше да я свърши вместо него. Хризогон беше прав. По-добре той, отколкото някой чиновник от хазната. Дай им работа на тях и бъди сигурен, че няма да бъде свършена. А Сула искаше всичко да мине възможно най-бързо. И в същото време — никой да не се усъмни, че самият диктатор се е възползвал от положението. Хризогон беше формално освободен от робство, но все така оставаше зависим от бившия си господар; и твърде добре го познаваше, за да разчита на милост, в случай че злоупотреби с доверието му.

Доволен, че е разрешил най-големия проблем около проскрибциите, Сула най-после се зае с писмото от Помпей.

„Римска Африка и Нумидия са умиротворени и спокойни. Задачата ми отне четиридесет дни. Напуснах Лилибей в края на октомври и заедно с шест легиона и две хиляди души конница отплавах за Африка. Оставих Гай Мемий да се грижи за Сицилия. Сметнах, че не е необходимо да оставям гарнизони. Още с пристигането си на острова бях започнал да събирам флота и до края на октомври разполагах с повече от осемстотин плавателни съда. Винаги съм обичал добрата организация, защото пести време. Точно преди да отплавам, пратих посланик до мавританския цар Богуд, който напоследък държи войската си в Йол, което е по-близо до нашите владения от Тингис. Богуд управлява цялото си царство от Йол, а в Тингис е оставил друг цар, по-нискостоящ, да го замества. Казва се Аскалис. Всички тези промени се дължат на междуособиците в Нумидия. Някой си принц Ярбас е узурпирал трона на цар Хиемпсал. Пратеникът ми даде напътствия на цар Богуд да напусне Нумидия. Стратегията ми се състои в това цар Богуд да притисне до такава степен Ярбас от запад, че той рано или късно сам да падне в капана ми на изток.

Разделих войската си на две части: едната настаних в някогашния Картаген, а другата — в Утика. Втората половина командвах лично. Щом стъпихме на твърда земя, седем хиляди войници от армията на Гней Ахенобарб се предадоха доброволно, което аз взех за добро знамение. Ахенобарб реши веднага да ме нападне. Страхуваше се, че ако се забави, още от войниците му ще дезертират. Беше разгърнал армията си в далечния край на един дол, навярно с надеждата да ме хване из засада. Но аз се изкачих предвидливо на една височина и забелязах строените войски. Така че не попаднах в капана. Започна да вали (зимата е дъждовният сезон в Африка) и аз се възползвах от времето. Спечелих голямо сражение и войниците ми ме обявиха за император на бойното поле. Но Ахенобарб успя да се измъкне невредим заедно с три хиляди души войници. Войниците продължаваха да ме хвалят, но аз им наредих да млъкнат и да изчакат по-подходящо време. Хората ми се съгласиха и спряха с възгласите. Всички се втурнахме срещу лагера на Ахенобарб, превзехме го и избихме враговете. Едва тогава позволих да бъда обявен за император.

След това продължих към Нумидия. Всички твои врагове на територията на римската провинция ми бяха предадени почти незабавно. Наредих да бъдат екзекутирани в Утика. Научил, че аз приближавам от изток, а цар Богуд — от запад, узурпаторът Ярбас веднага се скрил в Була Регис — град нагоре по течението на река Баградас. Разбира се, стигнах до крепостта много преди Богуд. В мига, в който застанах пред портите на Була Регис, те се отвориха и Ярбас ми беше предаден. Наредих незабавната му екзекуция. Заедно с него убих и някакъв велможа на име Масиниса. Върнах цар Хиемпсал на престола в Цирта. Дори ми остана време да се отдам на лов на диви зверове. В страната има всякакъв дивеч — от слонове до някакви огромни същества, приличащи на волове. В момента ти пиша тези редове от военния си лагер в Нумидия.