Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Така и сториха. Буцефал беше отведен в другия край на поляната, където го посрещна очарован новият му стопанин. Съседът не можеше да повярва на късмета си, че му предлагат подобно превъзходно животно за девет хиляди сестерции и не искаше да остави време на Рия да размисли.

Шейната струваше четири хиляди сестерции, двата вола — по още хиляда на глава, при това досегашният им собственик любезно предложи да си купи всичко обратно на пролетта срещу четири хиляди сестерции.

— Можеш да си я получиш и по-рано — отвърна мрачно Рия.

Двамата с Бургунд настаниха Цезар на шейната и го увиха добре.

— И да не забравиш да го преобръщаш от време на време! В такова време храната ще се запази по-дълго. Така ще му даваш заедно с водата и мляко от овцата ми — напътстваше Рия германеца. — Иска ми се да дойда с теб, но вече съм стара!

Остана да ги гледа как поемат нагоре по побелелия склон, докато окончателно се изгубиха от погледа й. После Рия се прибра в дома си и се приготви да заколи един от домашните си гълъби в жертва на семейната покровителка Венера, както и да поднесе дванайсет яйца на Телура и Сол Индигес, майката и бащата на целия италийски свят.

Пътуването до дома на Приск и Гратидия им отне осем дни, защото воловете се оказаха изключително мудни. Всъщност това беше от полза за болния Цезар, тъй като шейната, допълнително намазана с пчелен восък, се плъзгаше леко по гладкия сняг. От град Нерса на брега бегълците поеха по пътя, който се виеше нагоре. После започнаха да се спускат към долината на река Етерн.

Най-странното бе, че щом го изнесоха навън, Цезар започна да се възстановява. Пиеше по малко мляко, дори започна да отхапва от сиренето, което германецът му поднасяше. Но беше все така отпаднал и не намираше сила дори да говори. По пътя не срещнаха жива душа, затова нямаше и къде да потърсят подслон за през нощта.

Цезар дойде в съзнание, но известно време беше сънлив, както в началото на болестта. В известен смисъл, разсъждаваше Бургунд, това беше признак на подобрение. Но Цезар изглеждаше така, сякаш някое ужасно същество от подземния свят е изпило кръвта му, и не можеше дори ръка да помръдне. Проговори само веднъж.

— Къде е Буцефал? — попита. — Не виждам Буцефал!

— Трябваше да оставим Буцефал в Нерса, Цезаре. Сам виждаш по какъв път се движим. Конят нямаше да се справи. Но не бива да се тревожиш, той е при Рия.

Бургунд с облекчение установи, че Цезар се хвана на лъжата му.

Приск и Гратидия живееха на няколко километра от Амитерн. Бяха на възрастта на Рия и като нея почти не разполагаха с пари. Синовете им бяха загинали в Съюзническата война и нямаше кой да се грижи за тях. Затова когато получиха писмото на Рия и Бургунд им връчи трите хиляди сестерции, които представляваха цялото състояние на Цезар, двамата домакини посрещнаха с радост бегълците.

— Само че ако треската се върне, извеждам го навън да се охлади — предупреди Бургунд. — Щом напуснахме къщата на Рия и излязохме на студа, господарят започна да се чувства по-добре. — Той посочи шейната и воловете. — И това може да остане за вас. Ако Цезар оздравее, няма да има нужда от тях.

Но дали Цезар щеше да оздравее? И тримата, които се грижеха за него, нямаха представа, защото дните преминаваха, а състоянието му оставаше все същото. Понякога навън духаше леден вятър и снегът валеше в продължение на дни; сетне се показваше слънцето и всичко се вкочаняваше от студ, но Цезар дори не го забелязваше. Треската беше отминала, но подобрение нямаше, а и погледът му беше все тъй безжизнен и неразбиращ.

Към края на април времето се затопли и снеговете започнаха да се топят. По този край на Италия всички бяха на мнение, че са прекарали най-страховитата зима от десетилетия. За Цезар това беше най-ужасният период в живота му.

— Мисля — каза накрая Гратидия, която се падаше далечна братовчедка на Рия, — че Цезар ще умре, ако не го пренесем в град като Рим, където има лекари, лекарства и храна, каквато ние планинците не познаваме. Кръвта му е изгубила своята жизненост. Затова не може да се оправи. Не знам с какво да му помогна, а ти ми забраняваш да повикам човек от Амитерн да го прегледа. Затова е крайно време, Бургунде, да отидеш в Рим и да говориш с майка му.

Без да каже дума, германецът излезе от къщата и започна да оседлава персийския си кон; Гратидия едва свари да му даде малко храна.

— Чудех се защо не получавам новини — пребледня Аврелия. — Много съм ти задължена. Ако не си бил ти, синът ми вече да е умрял. А сега трябва да го върнем обратно в Рим, преди смъртта наистина да го настигне. Върви при Кардикса. В семейството отдавна чакат новини от теб.