Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

И така, след като Помпей се сбогува със Сула и си тръгна към дома, той дълбоко се замисли. Най-напред трябваше да си спечели поддръжници в Сената. А след това щеше да се сдобие и с ограничен кръг приятели — срещу определена цена естествено, — които да заплитат и разплитат интриги в негова полза. Дори можеше да разчита на тях за някои по-специални поръчки. Само че откъде да започне?

На средата на Златарските стълби той се закова. Обърна се и бързо изкачи обратно стъпалата. Отново излезе на Клив Викторие и въпреки неудобната тога продължи да тича нагоре по хълма, Филип! Щеше да започне от Филип.

Луций Марций Филип бе изминал доста път от онзи паметен ден, когато уж случайно беше навестил вилата на Гай Марий на морския бряг, за да уведоми великия пълководец как той, Филип, току-що е бил избран за народен трибун и доброволно му предлага услугите си… Срещу заплащане, разбира се. Колко ли пъти бе сменял страните през дългата си политическа кариера? Сигурно и той не знаеше. Това, което другите знаеха за него, бе, че някак си винаги е съумявал да оцелее, Филип беше консуларен сенатор, бивш цензор, един от най-дългогодишните членове на Сената. Мнозина го ненавиждаха, но други искрено му се възхищаваха. Така или иначе той беше име. С времето бе успял да убеди повечето си колеги, че е човек не само влияние, но и с качества.

За Филип разговорът с Помпей се оказа едновременно приятно развлечение и повод за размисъл. Досега не беше имал случай да общува с любимеца на Сула, но си даваше ясно сметка, че в лицето на Помпей Рим се е сдобил с обещаващ младеж, който заслужава внимание. Освен това Филип отново имаше финансови затруднения. Е, не по начина, по който ги изпитваше навремето! Проскрибциите на Сула се бяха оказали добър начин за трупане на недвижимо имущество и той се беше сдобил с имоти, струващи милиони. Но подобно на мнозина римляни в неговото положение Филип беше лош стопанин; парите, изглежда, изтичаха от пръстите му по-бързо, отколкото ги събираше, а той не беше в състояние да наглежда именията си в провинцията. Нито пък беше способен да назначи подходящи хора да го вършат вместо него.

— Накратко, Гней Помпей, аз съм пълната противоположност на Марк Лициний Крас, който натрупа милиони, без да похарчи и единствената сестерция, която притежаваше по едно време. Неговите роби треперят от страх само като го погледнат, докато моите ми се усмихват лукаво.

— На теб ти трябва един Хризогон — посъветва го младежът с големите сини очи и миловидно лице.

Филип от млади години беше склонен да пълнее и с възрастта се беше превърнал в голяма ходеща възглавница. Кафявите му очи почти се губеха. Сега тези почти невидими очи се бяха спрели върху младежа — съветник и го наблюдаваха с нещо като изненада, Филип не беше свикнал да го поучават.

— Хризогон свърши под Тарпейската скала.

— Въпреки всичко, което му се случи, Хризогон оказа огромна помощ на Сула — възрази младежът. — Умря, защото беше натрупал богатства за сметка на проскрибциите, а не защото беше крал направо от кесията на господаря си. Той беше предан на Сула. Повярвай ми, Луций Марций, на теб ти трябва един Хризогон.

— Е, дори да е така, нямам представа къде да го намеря.

— Ще се опитам да ти намеря един, ако пожелаеш.

— Охо? И защо ще се стараеш толкова заради мен, Гней Помпей?

— Наричай ме просто Велики — подкани го леко нервиран Помпей.

— Велики…

— Защото и аз се нуждая от услугите ти, Луций Марций.

— Наричай ме Филип.

— Филип…

— И как бих могъл да ти услужа аз на теб, Велики? Ти си богат, колкото много богаташи не смеят да мечтаят, дори Крас, ако не се лъжа, е бедняк в сравнение с теб! Освен това… какво… на около двайсет и пет години си, нали? А вече си известен пълководец, да не говорим, че се ползваш с благоволението на Сула… А това е нещо, което наистина на малцина се е удало. Знам го от опит.

— Сула скоро ще си отиде — напомни му Помпей, — а когато се оттегли, ще се окажа в сянка. Особено ако оставим на хора като Катул и двамата Долабели да решават нещата. А аз не съм дори член на Сената. И не искам да ставам.

— Това, виж, е любопитно — замисли се по-възрастният мъж. — Вече ти предоставиха възможност. Сула беше сложил името ти в началото на първия списък, но ти отказа…

— Имам си причини.

— Предполагам, че си имаш!

Помпей стана от стола и се разходи до отворения прозорец, който гледаше не към вътрешна градина, както беше прието в римските къщи, а поради необичайното разположение на Филиповата къща в горния край на Клив Викторие — към Форума и Капитолия. Точно насреща, над аркадата, носеща статуите на дванайсетте божества, се забелязваше голяма строителна площадка: Табуларият на Сула, огромно здание за съхранение на римските архиви, в което щяха да се събират всички финансови сметки и закони на републиката. Други на негово място, мислеше си с известно презрение Помпей, биха построили базилика, храм или безистен, но Сула се е наел да вдига паметник на бюрокрацията! Той не е човек, който да се остави на въображението си сляпо да го води. Това му е слабостта: неговата прословута патрицианска практичност.