Колийн Маккълоу: Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

Най-накрая колесницата му се довлече до Триумфалната порта и спря. Армията, въоръжена единствено с тояги, опасани с лаври, на свой ред се спря зад предводителя си. Триумфалната колесница беше скована още в етруски времена и понеже е била предвидена за церемонии, а не за сражение, беше доста по-ниска от класическите бойни колесници, каквито използваха например галите. Ето защо Помпей не можеше да види каква е причината за спирането. Той прати кочияша да види какво става.

Човекът се върна ужасен.

— Триумфаторе, слоновете не могат да се проврат през портата!

— Глупости!

— Истина говоря, триумфаторе, така е! Слоновете са много едри и не могат да минат.

Помпей позабрави за славата и достолепието и скочи от колесницата да види с очите си какво се е случило. Водачите на предните два слона безпомощно се суетяха и посрещнаха своя началник едва ли не с радост.

— Входът е много нисък.

Триумфалната порта — единствената, през която имаха право да минат военните паради, — бе предвидена да побере редица от осем души едновременно; дори колесница, теглена от четири коня, или широка платформа. Но се оказа твърде ниска, за да може едър слон да се провре под свода й.

— Добре — каза Помпей, без да се отчайва. — Проврете ги един по един през портата. Ще се наложи просто да се наведат.

— Но те не са дресирани за това! — изпадна в паника един от водачите.

— Това не ме интересува! — тросна му се младежът. — Просто правете каквото ви казвам!

Но още първият слон отказа да си наведе главата.

— Дръпнете го за хобота и го накарайте! — заповяда Помпей.

Но колкото и да го дърпаха, той не пожела да се наведе; напротив, ядоса се на хората край себе си. Безпокойството му се предаде и на другите три слона, два, от които все още бяха впрегнати в колесницата. Те започнаха инстинктивно да отстъпват, при което колесницата заплашително се надвеси над облечените в лъвски кожи знаменосци.

Докато дресьорите продължаваха да се борят със слона, Помпей ги гледаше отстрани и не пестеше войнишките си псувни по техен адрес. На нещастниците им се искаше да потънат вдън земя от страх и от срам. Но нищо не помогна: слоновете не пожелаха да сътрудничат на някакви си човеци.

Мина повече от час, преди Варон на свой ред да се върне, за да разбере какво се е случило с колесницата — като римски сенатор той беше вървял начело на шествието.

Като видя какво се е случило, той едва се сдържа да не се изсмее.

— Прати Скапций и хората му до Стабула да доведат конете — предложи Варон. — Хайде, Велики, забрави тези ходещи кули! Шествието вече е излязло на Форума, а никой дори не е разбрал, че теб те няма. Сула чака пред храма на Кастор и се нервира. Организаторите на пиршеството са притеснени.

Вместо да му отговори, Помпей избухна в сълзи и с пищните си одежди седна на калните павета край пътя. Така че Варон пое нещата в свои ръце, прати хора да докарат триумфалните коне от държавната конюшня и се зае с разпрягането на размирните слонове. Обстановката допълнително се нажежи с пристигането на няколко градинари, въоръжени с кофи и лопати, за да се сдобият с най-полезната естествена тор на света. Без да се плашат от величествените зверове, те невъзмутимо се запровираха между краката им. Само от съжаление към приятеля си и от желание да свърши по-бързо цялата работа, Варон не си позволи дори да се усмихне. С цената на големи усилия и немалко ругатни успя да изведе слонове и водачи встрани от пътя — към Форум Холиторий; едва ли някой би ги пуснал обратно към Марсово поле, където чакаха шест легиона строени войници.

Междувременно колоната наистина се беше спряла на Форум Романум пред внушителната йонийска фасада на храма на Кастор и Полукс. На площадката пред светилището седеше не друг, а самият диктатор Сула, заедно с началника на конницата, двамата консули и неколцина приятели и роднини. Традицията повеляваше в шествието на триумфатора да не вземат участие хора, заемащи по-висши длъжности от неговата; същото важеше и за пиршеството. Излизаше, че най-важните римски управници напразно чакат насред площада, при това без надежда дори да се нахранят след това.

Всички присъстващи бяха загубили търпение. Освен това духаше студен северен вятър. Най-накрая се появи Варон, който изкачи стъпалата към площадката и се наведе да прошепне нещо в ухото на Сула. Внезапният смях изненада всички останали; Сула доста се смя, после стана от стола, пристъпи към ръба на площадката и извика към тълпата: