Колийн Маккълоу: Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)

— Абе, като те гледам, ти си същински Сула — усмихна се Помпей. — Предполагам, не ти е било трудно да го убедиш?

— Ни най-малко! Та не е ли това късмет? Сега хем наследявам богатствата на Перквициените, хем не ме ловят проскрибции, хем ще получа и тлъст дял от милионите на чичо Луций.

— А не мислиш ли да станеш нещо като негов наследник?

Публий Сула се изкикоти.

— Аз? Да наследя Сула ? Богове, никога! Аз, Помпей Велики, не съм човек с политически амбиции. Ама никакви!

— Може би си влязъл вече в Сената?

Катилина използва случая, за да се намеси в разговора.

— Двамата Сула сме канени от Сула да присъстваме на заседанията на Сената, макар че официално не сме се сдобили със сенаторско положение… Не и засега. Но с Публий Сула просто си рекохме, че ще ти е приятно да разговаряш с дружески настроени люде.

— Много се радвам, че дойдохте — благодари им Помпей.

— Не се оставяй на тия дърти традиционалисти — окуражи го Катилина и го тупна приятелски по гърба. — Поне няколко души искрено се радваме на триумфа на млад човек като теб. Съвсем скоро и ти ще влезеш в Сената, имаш ми думата. Сула има намерение да вкара вътре доста хора, които не се нравят на традиционалистите.

Помпей се навъси.

— Знам какво да правя с живота си, там няма място за членство в Сената! Преди да се разправя веднъж завинаги с тази институция — или поне, преди да вляза в нея, — смятам да докажа на всички, че никой не може да попречи на кадърни хора като мен да заемат, който пост пожелаят в държавата. На мен ми стига да съм конник, ще мина и без сенатски привилегии.

Катилина примигна, но Публий Сула като че ли изобщо не чу заканата. Помпей се огледа и веднага си оправи настроението.

— А, ето го и него! И той самичък на кушетка! Елате да се нахраним в компанията на зет ми Мемий! Той е най-достойната компания от всички присъстващи.

— Би трябвало да легнеш при старците, които са благоволили да те почетат с присъствието си — напомни му Катилина. — Не се безпокой за нас. Ще се разположим при Гай Мемий и ще се чувстваме доволни.

— Това е моят триумф и аз ще реша с кого ще обядвам — възрази му Помпей.

В началото на април Сула обнародва списък на нови двеста сенатори, обещавайки, че и други ще се присъединят към списъка през идните месеци. Начело на списъка стоеше името на Гней Помпей Велики. Той побърза да се срещне с диктатора.

— Няма да влизам в Сената!

Сула изненадано го изгледа.

— Защо? Мислех, че много държиш да станеш сенатор.

Помпей набързо забрави яда си; инстинктът му за самосъхранение проговори — най-добре беше Сула да не си дава сметка колко различен от останалите римляни е той.

— Става дума — започна Помпей — за урока, който получих с този проклет триумф. — Той си пое дъх, сякаш му се налагаше да направи тежко признание. — Доста мислих по въпроса, Луций Корнелий, и си давам сметка, че съм твърде млад. Моля те, Луций Корнелий, остави ме сам да си намеря път към Сената, когато му дойде времето. Ако вляза сега, години ще минат и пак ще ми се смеят.

Което си беше самата истина, убеждаваше се. Няма да се присъедини към хора, които ще се подхилкват всеки път, щом го забележат. Ще отиде при тях едва когато коленете им треперят при самата мисъл, че се появява.

Сула омекна и вдигна рамене.

— Както желаеш, Велики.

— Благодаря. Наистина така предпочитам. Ще изчакам, докато извърша нещо, което да се запомни по-добре от злощастната история със слоновете. Като например една почтена квесторска службица, щом навърша трийсет.

Тук май прекали. В бледите очи на Сула се появиха иронични искрици, но той само каза:

— Много добра идея! Ще махна името ти от списъка. Но все пак държа да присъстваш утре в Сената. Етикетът изисква всички мои легати да присъстват поне в началото на заседанието. Затова държа и ти да дойдеш.

И Помпей отиде.

— Ще започна — обърна се диктаторът към сенаторите — с въпроса за Италия и италийците. Съгласно моите обещания към италийските политически водачи смятам да се погрижа всички италийци да бъдат записани в гражданските списъци според съответните процедури; всички ще бъдат разпределени из тридесет и петте триби. Няма да позволя повече да се лъжат нашите италийски съюзници и да се погребва техният глас в ограничен брой триби, които нищо не могат да решат. Дал съм дума по този въпрос и ще я удържа.

Хортензий и Катул седяха един до друг на втория ред и многозначително си намигнаха. И двамата не одобряваха сериозните политически отстъпки в полза на хора, които не бяха истински римляни.