Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— На колко години си ти, Гай Юлий?

— Бих се радвал, ако ме наричаш Цезар.

— Докато не си започнал да губиш красивия венец на косите си — пошегува се Никомед. Известните му познания по латински издаваха, че е прекарал доста време в Рим.

Младежът се засмя.

— Признавам, че не е лесно да носиш цял живот име, което се отнася до гъстите ти коси! Да се надявам, че Цезаровата жилка у мен ще надвие Аврелиевата, иначе ще оплешивея доста рано. — Той се замисли малко, но накрая си призна: — Още съм на деветнайсет.

— По-млад дори от виното, което пия! — учуди се Никомед. — Казваш, че имаш и Аврелиева жилка. От Аврелии Орестите ли си или от Аврелии Котите?

— Майка ми Аврелия е от фамилията на Котите.

— А ти на нея ли приличаш? Не мога да те свържа с Луций Цезар или с Цезар Страбон.

— Някои черти съм наследил от нея, други — от баща си. Ако държиш да ме разпознаеш у някого от роднините ми, то това ще е големият брат на Луций Цезар — Катул Цезар. Ако си спомняш, тримата умряха заедно, когато Марий се върна.

— Да, спомням си. — Никомед замислено отпи от чашата си. — Обикновено римляните се отнасят почтително към царските особи. Знам, че са влюбени в републиката, но и склонни да се възхищават на чуждите царе. Теб като че ли изобщо не те интересува кой съм аз.

— Това е, защото ако Рим имаше цар, щях да съм аз — обясни Цезар.

— Защото си патриций?

— Защото съм патриций ли? Богове, не! Защото съм Юлий ! А това означава, че родът ми стига чак до Еней, чийто баща е бил смъртен, но чиято майка е била самата Венера Афродита.

— Да не би да сте наследници на Енеевия син Асканий?

— В Рим наричаме Асканий Юл.

— Онзи същият, който е бил син на Еней и Кревса?

— Някои така твърдят. Кревса е загинала в пламъците на Троя, но синът й се спасил заедно с Еней и Анхиз и дошъл в Лациум. Но Еней е имал син и от Лавиния, дъщерята на цар Латин. И той също се е казвал Асканий и Юл едновременно.

— Така че ти на кой от двамата Енееви синове си наследник?

— И на двамата — отговори най-сериозно Цезар. — Разбираш ли, аз съм убеден, че Юл е бил един човек, за когото всички знаят, че е син на Еней. Но коя е била майката, в това не мога да бъда сигурен. По-романтично е да се смята, че Юл е бил дете на Кревса, но по-правдоподобно ще е, ако го е родила Лавиния. След смъртта на Еней Юл основал град Алба Лонга на Албанската планина — сега в подножието й се намира градът Бовила. Юл умрял в Алба Лонга и оставил децата си — Юлиите — да управляват. Така че ние сме били царе на Алба Лонга, а след като градът бил превзет от римския цар Сервий Тулий, сме били отведени в Рим и сме получили най-високи почести. Ние и до ден-днешен сме най-почитаните римски граждани, което се доказва от факта, че сме наследствени жреци на Юпитер Латиар, който е доста по-старо божество от Юпитер Оптимус Максимус.

— Винаги съм мислил, че въпросните ритуали се отслужват от консулите — възрази Никомед, който бе наясно с римската проблематика.

— Само на ежегодния празник, и то именно като почит към римското могъщество.

Тогава ако Юлиите са толкова височайша фамилия, защо не са сторили нищо велико през републиканската епоха?

— Защото не са имали пари — призна Цезар.

— Ах, да, пари! — възкликна Никомед. — Ужасен проблем са парите, Цезаре! И аз мен също. Аз нямам пари, за да ти осигуря нужните кораби… Витиния е разорена.

— Витиния не е разорена, а ти ще ми дадеш каквото искам, о, царю на мишките!

— Как да ти дам нещо, което нямам?

— Ами като го нямаш, какво стоиш и чакаш? — ядоса се Цезар и стана. — Остави чашата, царю Никомеде, и се залавяй за работа! — Той дори подхвана стареца под мишница. — Хайде, ставай! Ще отидем на пристанището и ще видим какво ще си харесаме.

Никомед гневно го отблъсна.

— Ще престанеш да ме учиш какво да правя.

— Не и преди да си го направил!

— Ще отидем, ще отидем!

— Веднага. Сега е тъкмо време за подобна разходка.

— Утре.

— Утре цар Митридат може да се покаже зад баира.

— Утре цар Митридат няма да се покаже! Той се намира в Колхида и е загубил две трети от армията си.

Цезар седна на стола си, видимо заинтригуван.

— Разкажи ми повече за Митридат.

— Събра четвърт милион войници, за да даде урок на диваците в Кавказ, и нападна Колхида. Типично за него! А на диваците дори не им се е наложило да се бият. Студът по високите части на планините свършил работата вместо тях. Две трети от понтийските войници са измрели от студ.

— Никой в Рим не знае за това — навъси се Цезар. — Защо не си съобщил на консулите?