Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— Моля те, татко, иди при нея! Докато не те види, няма да си избие от главата глупавата мисъл, която си е внушила, задето не желаеш да я видиш.

— Каква мисъл? — попита той, докато сваляше тежката тога и бързаше да се помоли пред олтара на ларите и пенатите на стената в дъното. Сведе глава, отчупи парче солена пита на мраморния перваз и овеси лавровия си венец на хляба.

Дъщеря му търпеливо изчака да свърши с церемонията и да се обърне отново към нея.

— Каква мисъл? — попита Сула отново.

— Че е нечиста. През цялото време разправя, че била нечиста.

Сула застина. От ужас не смееше да помръдне. Някъде из вътрешностите му се надигаше неподозирана сила — омраза, каквато никога не беше изпитвал, защото беше омраза и погнуса от самия себе си. В следващия миг отстъпи крачка назад и неволно вдигна ръце, все едно се бранеше от невидим нападател. През това време дъщеря му също се беше вцепенила от страх — никога досега не го беше виждала в подобно състояние.

— Нечиста! — изкрещя Сула. — Нечиста!

И хукна да се спасява вън от дома си.

Къде прекара диктаторът нощта, никой не разбра, макар че Корнелия Сула пращаше роби да го търсят. На сутринта Сула се прибра, облечен само по туника, за да завари дъщеря си, която цяла нощ го беше чакала. Хризогон й беше правил компания, той повече дори от нея имаше защо да се страхува заради господаря си.

— Добре, че си тук — стрелна го с поглед Сула. — Прати да повикат жреците, всички жреци, висши и нисши… Кажи им да ме чакат след час в храма на Кастор на Форума.

— Татко? — изплашено го погледна Корнелия.

— Днес нямам работа с жени — сряза я той и се прибра в стаята си.

Грижливо се изкъпа, след което заповяда да му донесат тога. Отхвърли първата, отхвърли втората, третата, едва четвъртата му се стори достатъчно чиста. След което, съпроводен от ликторите си (на четирима от тях също заповяда да си надянат тоги), отиде при храма на Кастор и По-лукс, където жреческото съсловие вече го очакваше.

— Вчера — мина той по същество веднага — дарих една десета от цялото си имущество на Херкулес Непобедимия, който е бог за мъжете и само за тях. Жени не се допускат в близост до Големия му олтар, а в памет на пътешествието му до Подземния свят до светилището му не трябва да припарват и кучета, тъй като кучетата са хтонични създания, също както и всички черни животни изобщо. На Херкулес служат двадесет роби, чието основно задължение е именно да пазят олтара му от жени, кучета и черни животни. Но тъкмо вчера едно черно куче пи от кръвта на първата жертва, която поднесох на Херкулес, изключителна обида към всяко божество… И към мен самия. Какво съм могъл да сторя, питах се аз, за да заслужа подобна съдба? С най-добри намерения бях дошъл да поднеса на бога един голям дар, бях намерил и подходящо жертвено животно. С най-искрени чувства очаквах Херкулес да приеме и дара, и жертвата. Но вместо това някакво си черно куче пи от кръвта на юницата в самото подножие на Големия олтар. А моят венец от трева падна в същата локва кръв, от която кучето пи, и се омърси.

Деветдесет души се бяха събрали в храма по негово разпореждане и сега никой от тях не смееше да мръдне. Всеки от жреците усещаше как косата му настръхва при самата мисъл за извършеното светотатство; всеки беше присъствал на церемонията от предния ден, всеки сам бе изпитал ужас и всеки бе прекарал цял ден и цяла нощ в търсене на обяснение къде е била грешката. Защо божеството бе стоварило такова тежко наказание върху римския диктатор.

— Свещените книги изгоряха, затова няма къде да се допитаме — продължи Сула, давайки си ясно сметка какви мисли вълнуват слушателите му. — Но боговете пожелали техен пратеник да се яви дъщеря ми. Нейното послание отговаря на всички условия: тя го поднесе, без да си дава сметка какво говори и без да знае за случая пред Големия олтар на Херкулес.

Сула млъкна и впери поглед в лицата на стоящите най — отпред, но сякаш не можеше да открие тъкмо човека, когото търсеше.

— Нека върховният понтифекс дойде при мен! — заповяда той с подходящия тържествен тон.

Жреците се раздвижиха и дадоха път на Метел Пий.

— Тук съм, Луций Корнелий.

— Квинт Цецилий, ти си човек, когото случаят лично засяга. Искам да застанеш точно пред мен, за да не може никой друг да чете изражението на лицето ти. Бих желал и аз да съм в твоето положение, но за жалост всички са длъжни да гледат моето лице. Това, което имам да кажа, е следното: Цецилия Метела Далматика, дъщеря на някогашния върховен понтифекс Луций Цецилий Метел Далматика и първа братовчедка на сегашния върховен понтифекс Квинт Цецилий Метел Пий, е… — пое си въздух, за да изрече тежката дума — нечиста! В самия миг, в който дъщеря ми ми го съобщи, аз проумях, че това е самата истина. Жена ми е нечиста. Утробата й гние. Това е нещо, което знам от известно време. Но не си давах сметка, че болестта на бедната ми съпруга представлява обида в лицето на боговете, не и преди да ми го съобщи дъщеря ми. Херкулес Непобедимия е бог на мъжете. Също както и Юпитер Оптимус Максимус. Аз, мъж, получих тежката задача да помогна на Рим да се възстанови от войните и злините, които бе претърпял в продължение на години. Кой съм аз и какъв съм, няма значение. Но нищо в моя живот не може да бъде нечисто или омърсено. Дори и жена ми. Или поне това разбрах днес. Прав ли съм в своето заключение, Квинт Цецилий?