Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Когато болната умря, върховният понтифекс заповяда на робите, обслужващи светилището, да й издигнат смъртно ложе насред храма — дори и мъртва, Далматика не можеше да бъде върната у дома си. Нито можеше да бъде изложено тялото й на публично поклонение. Положиха покойната в традиционното положение и я покриха с черно платнище, обшито със златни ивици по ръбовете. Цяла нощ около нея стояха професионални оплаквачки.

— Когато човек сам е прокарал закона за лукса — обясняваше Сула по-късно, — може да си позволи да не го спазва.

Като следствие разходите по погребението на Цецилия Метела Далматика достигнаха сто таланта. В траурното шествие участваха две дузини волски коли, натоварени с актьори, които носеха восъчните маски на три велики фамилии: Цецилий Метелите, Емилий Скаврите и Корнелий Сулите. Но тълпите, които се завтекоха към Фламиниевия цирк (като се имаше предвид нечистата смърт на Далматика, всички решиха да не внасят тялото й в рамките на померия), се възхищаваха не толкова на лукса и разкоша, колкото на двамата близнаци на Сула и Далматика — тригодишните Фауст и Фауста, облечени в черно и носени от някаква огромна жена от Галия.

На септемврийските календи започна и същинската законодателна дейност — толкова трескава, че на сенаторите свят им се зави.

— Съществуващите съдилища работят мудно, губят излишно време, а и не издават адекватни присъди — настояваше Сула. — На народното събрание не бива да се оставя да разглежда дела от криминален и граждански характер. Процедурите са твърде дълги, твърде голяма е възможността да се подчинят на политически манипулации, а и народното събрание твърде лесно се поддава на това, дали обвиняемият е известен или не… Да не говорим за адвокатите по защитата. Освен това не може решения да се вземат от няколко хиляди души едновременно — подобно жури няма как да е продуктивно и конструктивно.

След като безпроблемно отне правото на народните събрания да разглеждат съдебни дела, Сула продължи:

— Ще даря Рим със седем постоянно действащи съдилища. За държавна измяна, за злоупотреби при събирането на данъци, за злоупотреби със средства от хазната, за подкупи, за фалшифициране, за насилие от общ характер и за убийство. Всички, с изключение на последното по един или друг начин засягат интересите на държавата и на хазната, затова ще бъдат председателствани от шестимата младши претори след теглене на съответния жребий. Съдът, компетентен по убийствата, ще се занимава с всички казуси, отнасящи се до убийство, магия, отровителство, лъжесвидетелство и до едно неназовано досега престъпление, което аз ще нарека убийство по съдебен път — осъждане на изгнание по пътя на съдебно решение. Очаквам съдът по убийствата да се окаже с най-много работа, но затова пък при него делата ще бъдат най-лесни за разрешаване. Негов председател ще бъде сенатор, който е бил едил, но още не се е издигнал до преторство. Той ще се назначава от консулите.

Хортензий седеше като втрещен на мястото си; големите му съдебни победи бяха извоювани именно в народното събрание, където способността му да влияе върху настроенията сред тълпата го бяха превърнали в легенда. Ограниченият състав на съдебните заседатели винаги го беше обезкуражавал, поради липсата на публика.

— Адвокатската професия ще загине! — не се стърпя да възкликне той.

— Какво значение има това? — погледна го учудено Сула. — Много по-важно е да не загине самото правораздаване, за тази цел то трябва да бъде отнето от народното събрание. Не си прави други сметки, Квинт Хортензий! Е, така или иначе ще поискам от трибутните комиции да гласуват закон за създадените от мен съдилища. Всичко ще бъде включено в този закон, който ще урежда прехвърлянето на правораздавателните функции от трите народни събрания към новосъздадените съдилища.

— Прекрасно! — обади се историкът Луций Корнелий Сизена. — Така всеки човек, който е съден, ще получава присъдата с предварителното съгласие на народното събрание! Което означава, че никой няма да може да обжалва, пред което и да е от трите събрания след произнасянето на присъдата.

— Именно, Сизена! Така целият процес по обжалването губи своя смисъл, а народното събрание се отказва от правото си да съди отделни хора.

— Това е направо отвратително! — извика Катул. — Не само отвратително, но направо противоконституционно! Всеки римски гражданин има право да обжалва!

— Обжалване и съдебен процес са едно и също нещо, Квинт Лутаций — обясни Сула. — А всичко това е част от новата конституция на Рим.