Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Верес вдигна рамене.

— Е, Цезаре, аз не съм Гай Марий, затова няма да съм аз.

— Ти определено не си Гай Марий — съгласи се младежът. — Той беше велик човек, преди да полудее. Та какво реши ти? Къде заминаваш?

— За Киликия, при Долабела — пак вдигна рамене Верес.

— Много мъдро! Дали да пратя човек да съобщи на Долабела, че ще пътувате заедно? Ще ми стане неприятно, ако отплава, без да те изчака.

— Както желаеш — отговори Верес с безразличие. Цезар излезе от стаята да намери Бургунд и да го прати при Долабела. Точно в този момент пристигна Янитор, придружен от грижливо увита жена.

— Това ли е Стратоника? — попита нетърпеливо Верес. Янитор избърса сълзите от лицето си.

— Да.

— Остави ни сами с нея, гърко.

Етнархът побърза да се оттегли.

— Дали да не й махна аз воалите? — предложи услугите си Цезар. — Така ти ще може да й се насладиш от разстояние.

— Предпочитам аз да го направя — възрази Верес и се приближи до момичето. То не издаде нито звук, не понечи да отстъпи нито на крачка.

Качулката на дебелата й дреха падаше пред лицето й и то криеше от погледа на Цезар. Като същински Мирон, застанал пред някоя своя бронзова отливка, Верес с трепереща ръка свали дрехата. И с още по-треперещи ръце впи очи в шедьовъра си.

Цезар не се сдържа и наруши гробното мълчание. Облегна се на стола си и даде пълна воля на смеха си.

— Имах подобно усещане! — призна си той, докато търсеше носната си кърпа.

Бедната Стратоника имаше тяло като дъска. Очите й бяха тесни като резки, чипият й, широк нос покриваше половината лице, червеникавите й коси бяха толкова редки, че плоският й череп беше наполовина плешив, ушите й бяха огромни, и освен това момичето имаше заешка устна. И нещо най-страшно, бедната Стратоника беше слабоумна.

Почервенял като рак, Верес се обърна на другата страна и побягна.

— Да не си изпуснеш кораба! — подвикна подире му Цезар. — Много неприятно, че точно на мен се случи да разкажа края на историята, Верес!

Щом той излезе, Цезар се овладя. Отиде до неподвижната, безмълвна девойка, вдигна дрехата й от земята и отново я загърна.

— Не се тревожи, бедно момиче — рече й, без да е сигурен дали тя изобщо го чува. — Вече си в безопасност. — След което извика Янитор, който веднага се появи. — Ти знаеше, етнарше, нали?

— Знаех.

— Тогава защо в името на великия Зевс не каза нито дума? Защо не казаха нито дума и те? Умряха напразно!

— Умряха, защото предпочетоха смъртта като по-малък позор.

— И какво ще стане сега с това злощастно създание?

— Има кой да се грижи за нея.

— Колко души знаехте за нея?

— Само старейшините на града.

Цезар не знаеше какво повече да каже. На свой ред си събра нещата и побърза да напусне Лампсак.

Гай Верес бързаше към пристанището. Как смееха тъпи гърци да я крият, все едно е троянската Елена, когато тя била същинска горгона!

Долабела никак не се зарадва, че отплаването се забавя заради многото сандъци с откраднати вещи на легата му! Клавдий Нерон вече си беше тръгнал, а с него — и петстотинте фимбрианци.

— Да мълчиш! — кресна му Верес, когато управителят се заинтересува къде е легендарната Стратоника. — Оставих я в Лампсак. Какъвто градът, такива и жените му.

Началникът му вече започваше да се чувства незадоволен след няколко седмици далеч от услугите на сексуалните си партньорки в Киликия; затова и Верес скоро си възвърна неговото благоволение, което му остави възможност да използва дългото плаване за сериозни планове. Щеше да върне Долабела в предишното му състояние на блажена летаргия и в това време щеше да изхарчи за своя сметка остатъка от бюджетната субсидия. Значи Цезар си правел сметката да дава хора на съд? Нямаше да му оставят възможност! Той, Верес, щеше да е първият! Щом Долабела се завърнеше в Рим, той щеше да намери някой сериозен обвинител и щеше да свидетелства против него. Щеше да му осигури доживотно изгнание. Тогава и никой не би могъл да оспори сметководните книги, които той, новият квестор Гай Верес, щеше да връчи на хазната. Жалко, че не беше успял да се добере до Витиния и Тракия, но, общо взето, се беше справил доста добре през изминалата година.

— Дочувал съм — сподели той пред Долабела, след като отминаха Пергам, — че в Милет предели най-прекрасната вълна на света, да не говорим за красивите гоблени и китеници. Да спрем в Милет да видим какво ще си харесаме.

— Така и не мога да се примиря с факта, че двамата гърци са умрели напразно! — възмущаваше се Цезар пред Никомед и Орадалтида. — Защо? Кажете ми, защо те просто не показаха момичето на Верес, да знае за какво става въпрос? С това щеше да се сложи точка на цялата тази тъжна история! Защо са настоявали да превърнат една комедия, в която ролята на глупака се е играла от Верес, в трагедия, чиито жертви станаха самите те? Дори Софокъл трудно би измислил подобна фабула.