Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

В деня, в който Метел Пий се реши да изведе армията от лагера и да предизвика Хиртулей, войниците му най-после разбраха защо началникът им бе събрал шестте легиона и конницата в лагер с по-малки от обичайните размери: целта му беше да подлъже Хиртулей, че разполага с не повече от пет легиона, при това с непълен състав. Нещо повече, здравите стени на лагера трябваше да компенсират липсата на пълно въоръжение — така поне нумидийците твърдяха, докато гонеха конницата на Хиртулей към Сеговия.

Метел Пий беше разтворил книгата с тактическите теории на Сципион Африкански, за да научи на какъв терен трябва да строи войската си генерал, който разполага с ограничени сили и чиито войници са с паднал дух. Отговорът беше: пресечена местност с дерета, потоци и ниска растителност. Хиртулей си даваше сметка, че за да устои на фронталната атака на четирийсет хиляди души добре въоръжени испански войници, Метел Пий ще трябва да подсили крилата и да отслаби центъра. За да компенсира тази си слабост римлянинът разчиташе на нумидийската конница, която беше изнесъл далеч напред и на която между другото беше дал заповед да се държат наглед своеволно, все едно нямат добър началник. Когато съгледвачите му съобщиха, че Бабата изважда войската си пред лагера, Хиртулей изпита известно колебание дали да приеме предизвикателството. Но начинът, по който врагът се построи, му вдъхна повече увереност и той даде заповед на армията да се готви за бой.

Крилата на Бабата влязоха първи в схватка с войската на Хиртулей. Под командването на Хиртулей подсиленият център се втурна напред към слабите места в строя на врага: разчиташе със сила да извърши пробив и за кратко време да изтегли три легиона в тила на противника — така щеше да подхване римляните в гръб и да им нанесе съкрушително поражение. Но в мига, в който испанските легиони се озоваха между двете зле построени крила на Метел Пий, капанът се затвори зад тях. Пий беше разположил най-добрите си войници по крилата: част от тях внезапно се изтеглиха, към отслабения център, докато другите заобиколиха врага и се строиха по крилата. Преди да направи и опит да се измъкне, Луций Хиртулей беше хванат като в клещи, армията му се поддаде на страха и сражението вече беше изгубено. Двамата с по-малкия му брат загинаха на бойното поле, докато войниците на Метел посякоха огромна част от армията им. Малцина от испанските легионери на Серторий оцеляха: онези, които се отърваха, хукнаха да бягат чак в Лузитания, където разнесоха новината за катастрофалното поражение. Никой от онези части на Испания повече нямаше да посмее да воюва за Серторий. Събратята на Хиртулеевите войници от поречието на Анас се бяха почувствали излъгани от Метел Пий и след като не успяха да го настигнат, решиха за отмъщение да плячкосат намиращите се под римски контрол земи на юг. Когато научиха обаче за съдбата на испанските легиони, всички варвари проклеха лошия си късмет и побързаха да се изпокрият в горите.

Сеговия, която представляваше просто едно голямо село на върха на стръмни скали, нямаше как да удържи на напора на римляните. Само за един ден Метел Пий успя да овладее крепостта, чиито жители масово минаха под ножа — никой не биваше да избяга и да занесе на Серторий новината за разгрома и смъртта на най-добрия му генерал.

Щом центурионите решиха, че войската си е отпочинала достатъчно след успешната битка, Метел Пий поведе легионите на югоизток, към устието на река Сукрон. Времето изискваше да мине напряко през внушителния планински масив оттатък Сеговия. Склоновете на Юга Карпетана (както се наричаше планината) се оказаха стръмни, но не и недостъпни дори за тежките волски каруци. В крайна сметка планинската отсечка беше не повече от четирийсет километра дълга. След Сеговия идваше Миак, а след Миак — Сертобрига. Метел Пий обаче заобиколи двата града далеч от юг, та дори да го забележеха от стените им, да решат, че Луций Хиртулей и испанската му армия се завръщат в Ламиний.

Нататък легионите навлязоха в толкова суха и пустинна област, че дори овце не се виждаха. Това, което спасяваше човека, бяха няколкото речни корита, които не бяха пресъхнали все още. А и разстоянието до бреговете на Сукрон не беше толкова голямо, та да се изложи армията на опасност от гибел. Разбира се, жегата беше страшна. Затова Метел се придвижваше само нощем, а през деня оставяше войниците си да си почиват в палатките.

Пий никога нямаше да си обясни какъв точно инстинкт му подсказа да прекоси Сукрон веднага щом се озове край водите на реката: надолу по течението бреговете се оказаха песъчливи, а дъното на реката — коварно; щяха да са му нужни дни да намери подходящ брод. За късмет той се намираше от северната страна на реката, когато малко преди залез-слънце войниците му, отпочинали след дневната дрямка, дочуха в далечината непогрешимия звън от оръжия. В предпоследния ден от квинктил някой някъде воюваше.