Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част III - Изменници)

Бабата вече беше научил кои точно негови подчинени работят за Серторий, затова предприе системна контраразузнавателна дейност, като подшушна тук и там, уж ей — така, между другото, че възнамерява да вдигне голямата част от армията си и да се изтегли далеч от бреговете на Анас. Нямал никакви намерения да върви на североизток — към позициите на Луций Хиртулей в подножието на планините, а щял да освободи Гай Мемий от блокадата на Нови Картаген. Пий щял (както шпионите на Хиртулей му долагаха няколко дни по-късно) да прекоси Бетис при градовете Италика и Хиспалида, оттам щял да поеме нагоре по течението на Сингилис към планинския масив Солорий, щял да прехвърли билото в северозападния му край — при Акци, оттам щял да се насочи към Басти — и през Елиокрока щял да се озове в полето Спартарий.

В действителност пътят наистина беше добър и при други обстоятелства Метел Пий би тръгнал именно по него. Затова и се надяваше, че Хиртулей ще се хване на уловката. Прасчо си даваше сметка, че силите на Херений, Перперна и Серторий са насочени в другия края на полуострова, където учеха Помпей на скромност и предпазливост, даваше си сметка и за огромното доверие, което Серторий имаше в Хиртулей, и за способността на неговата испанска армия да държи Метел Пий в района на Гадес. Нови Картаген не беше в този район, при това ако успееше да отърве Мемий от блокадата, Метел Пий щеше да се насочи на североизток — към Лаврон и окопалия се в лагера си Помпей. С пет легиона Прасчо щеше да обърне нещата в полза на Помпей и Серторий трябваше да се изтегли. Затова Хиртулей не биваше да позволи на Метел Пий да излезе от района на Гадес.

Това, на което Метел Пий разчиташе, беше Хиртулей на свой ред да се реши на действие и да слезе от планинските си позиции долу, в равното, между реките Анас и Бетис. Далеч от планинските чукари, където испанските войници винаги щяха да имат преимущество пред римските, Хиртулей беше по-уязвим. Но и никой от пълководците на Серторий нямаше доверие в населението на юг от Бетис, затова и той досега не бе посмял да нахлуе в областта. Когато Хиртулей научеше за намеренията на Метел Пий, по всяка вероятност щеше да избърза да посрещне врага, преди римляните да са прекосили Бетис. Разбира се, най-разумно от страна на Хиртулей би било да се изтегли на изток и да изчака Метел Пий на самото поле Спартарий, където населението беше настроено в полза на Серторий. Но Хиртулей беше хитър и подозрителен човек — ако наистина се подлъжеше да гони Метел Пий при Нови Картаген, това означаваше да изостави Ламиний и съответно да остави свободен пътя за Лаврон и Североизточна Испания.

При тези обстоятелства можеше само да побърза да излезе в равнината между Анас и Бетис, за да спре Метел Пий още на десния бряг на Бетис. Но Метел Пий се движеше с много по-голяма бързина, отколкото той беше пресметнал, затова се окопа в близост до Италика, на брега на Бетис, когато Хиртулей се намираше на цял ден път оттам. За да не изпусне жертвата си, Хиртулей трябваше да побърза.

Беше месец квинктил и по това време на годината Южна Испания беше обхваната от най-големите летни горещини. Нажеженото слънце се показа над планините Солорий, решено да разтопи земята с лъчите си, нищо че нежният нощен хлад ги беше спасило от гибел предния ден. Метел Пий се грижеше най-вече за войниците си, затова ги настани в големи, сенчести палатки, където ги караше да киснат парцали в студена изворна вода и да бършат челата и вратовете си от потта. Обикаляше да се увери, че всички пият вода в достатъчно количество, и наглеждаше как войниците му се екипират с ново снаряжение — малък кожен мех с вода, който трябваше да ги поддържа по време на самия бой.

Дори когато слънцето заблестя по шлемовете и копията на Хиртулеевите войници, Метел Пий не избърза да извади войниците си от палатките. Едва в последния момент освежената му армия излезе на слънцето в добро настроение и готова да се разправи набързо с непредпазливия противник.

Общо взето, всички ги вълнуваше мисълта как да се сменят по време на сражението, та да могат да преодолеят жаждата.

Испанската армия вече беше изминала петнайсет километра под палещите лъчи на слънцето. Макар армията на Хиртулей да се съпровождаше от множество мулета, натоварени с мехове вода, армията му не намери време да пие и да си отпочине преди боя. С изтощена и умираща от жажда армия Хиртулей нямаше как да победи. В един момент от битката двамата с Метел Пий се озоваха един срещу друг в единична схватка — гледка, каквато вековете след Омир рядко бяха наблюдавали. Макар да беше по-млад и по-силен физически, Хиртулей не можеше да надвие отпочиналия и освежен Пий. Вълните на сражаващите се ги разделиха, преди единият да е убил другия, но докато Хиртулей отнесе дълбока рана в бедрото си, Метел отнесе лаврите. Само след час победата за римляните беше факт. Испанските редици се огънаха и армията на Хиртулей се изтегли панически на запад, оставяйки множество убити и омаломощени от жегата войници на бойното поле. Хиртулей трябваше да гони войниците си чак до Лузитания, преди да успее да ги спре.