Джералд Даръл - Градината на боговете

След заслепяващия блясък на пътя, от сенчестите маслинови горички лъхаше прохлада като от кладенец. Кучетата както обикновено вървяха напред, тършуваха около големите дупчести стволове и понякога гласовито лаеха подир стрелкащите се лястовички, вбесени от дързостта им. Понеже както обикновено тази гонитба не се увенчаваше с успех, кучетата правеха опит да стоварят гнева си върху някоя невинна овца или заплеснало се пиле, за което биваха строго порицавани. Сали, забравила вече да се муси, поддържаше добър ход, наострила едното си ухо напред, другото — назад, за да чува как пея и какви забележки правя за менящата се обстановка.

Скоро излязохме от сянката на маслините и взехме да се катерим нагоре по забулените в мараня хълмове, пробивайки си път през миртови гъсталаци, горички от каменен дъб и едър мъхест зановец. Копитата на Сали тъпчеха по тревите и топлият въздух се изпълваше с благоуханието на пелин и мащерка. Към пладне задъханите кучета и ние със Сали, всичките вир-вода, вече се намирахме високо сред златистите и ръждивочервени скали на средното било, а далече под нас лежеше морето, синьо като цъфнал лен. Към два и половина поспрях за почивка в сянката на една внушителна канара и изпитах чувството, че съм се заблудил. Бяхме последвали указанията на моя приятел и наистина открихме гнездо, което си заслужаваше вълнението ми, защото излезе, че е обитавано от гриф 4 4 Голяма хищна птица, която се храни с леш. — Б.пр. . Нещо повече — в гнездото, закрепено на една скална издатина, имаше две дебели пилета с напълно поникнали пера, точно на възраст за опитомяване. Бедата обаче беше, че не можех да стигна до гнездото нито отгоре, нито отдолу. След като прекарах един час в безплодни усилия да отвлека малките, видях се принуден, макар и неохотно, да се откажа от мисълта да добавя и лешояди към сбирката си от хищни птици.

Потеглихме надолу по склона и спряхме да похапнем на сянка. Докато ядях сандвичите и твърдо сварените яйца, Сали се позасити със сухи царевични кочани и диня, а кучетата утолиха жаждата си, като редуваха диня и грозде — гълтаха ненаситно сочните плодове и сегиз-тогиз се давеха и кашляха, когато някоя семка им преседнеше. Поради лакомията им и липсата, на каквито и да е обноски по времена хранене, те привършиха с обяда си много преди Сали, а и преди мене, и след като с неудоволствие стигнаха до заключението, че не възнамерявам да им дам още ядене, те ни напуснаха и се затътриха надолу по склона, за да се заемат с малко лов за лични нужди.

Лежах по корем, ядях хрупкавата хладна диня, розова като корал, и изучавах хълма.

На около петдесет стъпки под мен се намираха развалините на селска къщурка. Тук-таме по хълма едва-едва различавах сърповидните отъпкани места, където някога са били нивичките на стопанина. С времето сигурно беше станало ясно, че изтощената почва вече не може да изхранва царевицата или зеленчуците по парчетата земя, големи колкото носни кърпи, така че собственикът се бе преместил. Къщата бе порутена, а нивите — обрасли с бурени и мирта. Гледах втренчено останките от сградата, зачуден кой ли е живял там, когато забелязах, че нещо червеникаво се движи през мащерката покрай едната стена.

Бавно протегнах ръка към бинокъла и го вдигнах до очите си. Скупчените досами стената отломъци изпъкнаха съвсем ясно, но в първия миг не можах да видя какво бе привлякло вниманието ми. После за мое голямо учудване иззад една китка мащерка се появи пъргаво животинче, червено като есенен лист. Беше невестулка — ако се съди по поведението й, още малка и съвсем неопитна. Това бе първата невестулка, която виждах на остров Корфу, затова я гледах като омагьосан. Озърна се някак замаяно, после се изправи на задни крака и взе усилено да души въздуха. Явно обаче не подуши никаква храна, поради което седна и започна да се чеше усърдно (а както изглеждаше, и с голямо удоволствие). После внезапно изостави грижата за външността си, внимателно застана в нападателна стойка и се опита да хване една ярка светложълта лимонница. Пеперудата обаче се изплъзна и отлетя, а челюстите на невестулката щракнаха във въздуха и тя загледа глуповато. Отново се изправи на задни крака, за да види къде изчезна плячката й, и в желанието си да запази равновесие без малко да падне от камъка, на който седеше.

Наблюдавах я, омагьосан от миниатюрните й размери, от красивата й окраска и от невинния й вид. Повече от всичко друго ми се искаше да я уловя и да я занеса у дома, за да я добавя към зверилника си, но знаех, че ще ми бъде трудно.