Джералд Даръл - Градината на боговете

Естествено, щом островът кипеше от живот, моите страсти на колекционер се удвоиха. Освен че прекарвах редовно един следобед седмично с Теодор, започнах да предприемам по-дръзки и целенасочени експедиции, за каквито до тогава нямах условия, тъй като едва напоследък се бях сдобил с магаре. Животното на име Сали получих за рождения си ден, като средство за покриване на големи разстояния и за пренасяне на множество приспособления. Сали, при всичкия си инат, ми беше безценен другар. В замяна на ината си, Сали притежаваше едно голямо достойнство: както е присъщо на магаретата, тя беше безкрайно търпелива. Докато наблюдавах някоя гадинка, магарето безгрижно зяпаше в празното пространство или пък изпадаше в магарешка дрямка — онова щастливо, наподобяващо транс състояние, което обзема магаретата, когато с полузатворени очи сякаш изпадат в някаква нирвана и стават глухи за викове, заплахи или дори удари с пръчка. Кучетата известно време проявяват търпение, но после започват да се прозяват, да въздишат, да се почесват и по множество дребни признаци започва да си личи, че според тях сме се посветили достатъчно дълго на някой паяк или на каквото и да е, и трябва да продължим нататък. За разлика от тях, щом Сали изпаднеше в унес, създаваше се впечатлението, че в случай на нужда с готовност ще стои все на това място дни наред.

Веднъж един от селските ми приятели, човек, който ми беше донесъл не един екземпляр и умееше да наблюдава внимателно, ме осведоми, че на около пет мили северно от вилата в каменистата долина се навъртат две огромни птици. Според него правели гнездо. По описанието му това можеше да са единствено орли или лешояди, а аз мечтаех повече от всичко друго да се сдобия с пиленце на такава птица.

Колекцията ми от хищни птици за сега наброяваше три вида кукумявки, ястреб врабчар, чучулигар и белошипа ветрушка, затова ми се струваше, че един орел или лешояд би бил достоен завършек. Излишно е да споменавам, че не благоволих да споделя стремежа си със семейството, тъй като и без това сумите, изразходвани да се купува месо за моите животни, представляваха астрономическа цифра. В добавка можех да си представя как щеше да реагира Лари на предложението ми да настаня и лешояд в къщата. Когато се сдобивах с нови любимци, от опит знаех, че е по-благоразумно да изправям Лари пред fait accompli 2 2 Свършен факт (фр.) — Б.пр. , защото, щом животните вече бяха във вилата, обикновено можех да разчитам, че ще привлека майка и Марго на моя страна.

Подготвих се за експедицията си много внимателно, като взех купища храна за мене и за кучетата, доста добър запас от газоза 3 3 Газирана лимонада. — Б.пр. , както и обичайния комплект от тенекиени и други кутии за намерените екземпляри, сака за пеперуди и голяма торба, в която да прибера своя орел или лешояд. Взех и бинокъла на Лесли, защото беше по-силен от моя. За щастие не видях Лесли, за да му искам разрешение, но бях сигурен, че ако си беше у дома, с готовност щеше да ми услужи.

Като прегледах багажа си за последен път, за да се уверя, че нищо не липсва, се заех да окичвам различните вещи по магарето. Сали, изпаднала в извънредно мрачно настроение. С инат, надминаващ дори магарешкия, ме ядоса, защото нарочно ме настъпи, а като се наведох да вдигна сака за пеперуди, силно ме ухапа по задника. Тя страхотно се обиди, защото я шибнах заради лошото й държание, така че, когато експедицията започна, почти не си говорехме.

Макар че все още беше рано, слънцето припичаше, а небето пламтеше с яркосин цвят като сол, изсипана върху пламък, и очертанията му се губеха в маранята.

Първоначално потеглихме по пътя, застлан с гъста бяла прах, лепкава като цветен прашец, и настигнахме много от приятелите ми селяни, яхнали магаретата си с намерението да отидат до пазара или до градините си, където да поработят. Това несъмнено забави хода на експедицията, защото доброто възпитание изискваше да си разменя поздрави с всекиго от тях. На остров Корфу е задължително да прекараш определено време в приказки и често получавах комат хляб, сушени динени семки или чепка грозде в знак на обич и благоразположение, така че, когато дойде мигът да се отклоня от напечения прашен път към склона с прохладните маслинови горички, багажът ми се увеличи с най-различни придобивки за ядене, най-голямата, от които представляваше диня — щедър дар, взет по настояване на мама Агати, моя приятелка, с която не се бяхме виждали цяла седмица — нечувано дълго време, през което според нея са ме оставили да гладувам.