— А, приятелят на Павло! Добре дошли! — каза циганинът, когато се появихме на вратата на хамбара.
За мое удоволствие Павло ме позна, излезе напред, като си влачеше краката, и с тихо ръмжене се изправи пред мен. Кралевски се дръпна назад, според мен доста бързо за човек с неговата циркова подготовка, и стисна по-здраво бастуна.
— Внимавай, мойто момче!
Дадох нугата на Павло. Когато откърти и последното лепкаво парче от задните си зъби и го глътна, той въздъхна от задоволство и легна с глава между лапите си.
— Искате ли да видите Главата? — попита циганинът.
Той посочи към задната част на хамбара, където имаше една небоядисана чамова маса, а върху нея квадратна кутия, очевидно направена от плат.
— Почакайте да запаля свещите.
Около дузина големи свещи бяха закрепени на горния край на една кутия. След като ги запали, пламъчетата им заблещукаха, затрептяха и образувалите се сенки заиграха. След това циганинът се приближи към масата и почука по нея с палката си.
— Глава, готова ли си? — попита той.
По гърба ми полазиха тръпки от уплаха и предчувствие за неизвестното. От вътрешността на платнената кутия един ясен глас отговори:
— Да, готова съм.
Циганинът повдигна плата от едната страна на кутията, направена от тънки рамки, на които беше закрепен с кабари тънък плат. Всяка стена на кутията бе около девет квадратни фута. В центъра й имаше малък пиедестал, на който беше сложена глава на седемгодишно момче: на трепкащата светлина на свещите гледката беше зловеща.
— Ей богу! — възхити се Кралевски. — Умно!
Изуми ме това, че беше жива глава на циганче, наплескана доста грубо с черно мазило, за да прилича на негър. Очите й се пулеха и мигаха срещу нас.
— Готова ли си сега да отговаряш на въпроси? — попита циганинът, гледайки с явно задоволство опиянения от възторг Кралевски.
Главата облиза устни и проговори:
— Да, готова съм.
— На колко си години?
— На повече от хиляда.
— Откъде си?
— От Африка и името ми е Нго.
Циганинът задаваше монотонно въпросите си, а Главата отговаряше, но мен не ме интересуваше това. Исках да зная как става този трик. Когато циганинът за пръв път ми каза за Главата, очаквах нещо направено от дърво или гипс, което чрез кукловодско умение може да имитира говор. Но пред очите ми беше жива глава, поставена върху малък дървен пиедестал. Не се съмнявах, че е жива, понеже очите й блуждаеха насам-натам, докато отговаряше автоматично на въпросите, а веднъж, когато Павло се изправи и се отърси, на лицето й се появи уплаха.
— Ето — каза циганинът гордо, когато свърши с въпросите си. — Нали ви казах! Това е най-голямото чудо на света.
Попитах го дали мога да разгледам Главата по-отблизо. Внезапно си спомних, че Теодор ми беше разказвал за подобна илюзия, която се създава с помощта на огледала. Не виждах къде можеше да бъде скрито тялото, което очевидно принадлежеше на Главата, но имах силно желание да проверя масата и кутията.
— Разбира се! — каза циганинът за моя изненада. Ето, вземи палката ми. Но само те моля да не докосваш Главата.
Внимателно мушнах с палката навсякъде около пиедестала, за да видя дали няма някакви скрити огледала или жици, а Главата ме наблюдаваше с леко забавно изражение на черните си очи. Стените на кутията без съмнение бяха само от плат, а отдолу нямаше друго, освен плота на масата, върху която беше поставена кутията. Минах отзад, но не забелязах нищо. Дори пропълзях под масата, но и там нямаше нищо. Бях напълно объркан.
— Е — подхвана циганинът тържествуващо. — Не очакваше това, нали? Ти си мислеше, че там съм скрил момче, нали?
Смирено потвърдих подозрението си и го помолих да ми обясни как става това.
— А, не! Не мога да ти кажа! — отвърна той. — Това е магия. Ако ти кажа. Главата ще изчезне в облак дим.
Прегледах внимателно и кутията, и масата за втори път, но дори когато приближих свещ, за да улесня проверката, не можах да си обясня как бе постигнат този трик.
— Ела — каза циганинът. — Стига вече сме се занимавали с Главата. Ела и поиграй с Павло.
Той закачи халката за намордника на мечката и Павло се изправи на задните си крака. Циганинът ми подаде палката, а след това взе една цафара и засвири, а ние с Павло изкарахме един тържествен танц.
— Отлично, ей богу! Отлично! — възкликна Кралевски и заръкопляска ентусиазирано.
Предложих му и той да потанцува с Павло, като имах предвид огромния му цирков опит.
— А бе — каза Кралевски, — чудя се дали ще бъде, общо взето, разумно? Животното, видиш ли, не ме познава.
Читать дальше