Елиф Шафак - Любов

Откакто «се запознахме» покрай романа и кореспонденцията ни, мисля постоянно за теб. Прочета ли някой от имейлите ти, усещам как нещо вътре в мен се понася на вихрушка и си давам сметка, че от доста време не съм вкусвала такова доволство и вълнение. По цял ден не ми излизаш от главата. Разговарям с теб наум и се питам как ли би посрещнал всеки нов стимул в живота ми. Ако отида на хубав ресторант, искам и ти да си с мен. Видя ли нещо интересно, се натъжавам, че не мога да ти го покажа. Преди ден по-малката ми дъщеря попита дали съм правила нещо с косата си. Косата ми си е същата, както и преди! Но е вярно, че изглеждам различно, защото се чувствам различно.

После си напомням, че дори не сме се срещали. И това ме връща в действителността. И истината е, че не знам какво да правя с теб. Прочетох романа ти и предадох рецензията. (О, да, пишех издателска рецензия за него. Понякога ми се е искало да споделя мнението си с теб или поне да ти пратя рецензията, която предадох на литературния агент, но си казвах, че не е редно. Макар и да не мога да споделя подробности от рецензията, знай, че романът ми хареса страшно. Благодаря ти за удоволствието. Думите ти ще останат завинаги с мен.)

При всички положения «Сладко богохулство» няма нищо общо с решението ми да напиша това писмо или може би обратното, пиша го именно заради романа. Правя го заради онова, което става между нас, каквото и да е то, а също защото то ми оказва огромно влияние и аз нямам власт над него. Нещата стават сериозни и вече не мога да се справя с тях. В началото обичах въображението и разказите ти, после си дадох сметка, че всъщност обичам мъжа зад тях.

И сега не знам какво да правя с теб.

Както казах, трябва да изпратя това писмо незабавно. Не го ли направя, ще се наложи да го накъсам на парченца. Да постъпя така, сякаш в живота ми няма нищо ново, нищо необичайно.

Да, бих могла да постъпя както винаги и да се преструвам, че всичко е наред.

Бих могла да се преструвам, ако не беше тази сладка болка в сърцето ми…

Коня, май 1246 година

Болезнено кръщение с огън. Не знам как да изляза от положението. Днес сутринта като гръм от ясно небе у нас дойде една жена, търсеше Шамс от Тебриз. Казах й да намине по-късно, понеже него го нямаше вкъщи, тя обаче отвърна, че нямало къде да отиде и предпочитала да почака на двора. Тогава вече се усъмних и започнах да я разпитвам коя е и откъде идва. Жената се свлече на колене, разбули лицето си и аз видях, че то е отекло и от много удари цялото е в рани. Въпреки синините и подутините жената беше много хубава и стройна. Със сълзи и хлипове и по изумително ясен начин тя потвърди подозренията ми. Беше блудница от бордея.

— Но аз си тръгнах от онова ужасно място — рече ми. — Отидох в банята и си умих лицето четирийсет пъти с четирийсет молитви. Зарекох се да не припарвам до мъж. Оттук нататък животът ми е посветен на Бога.

Не знаех какво да кажа, затова се взрях в наранените й очи и се запитах как е възможно жена толкова млада и крехка, да е намерила смелост да изостави единствения живот, който познава. Не исках в къщата си паднала жена, ала нещо в нея сломи сърцето ми, някаква непринуденост, едва ли не непорочност, каквато не бях виждала у никого. Кафявите й очи ми приличаха на очите на Майка Мария. Не намерих сили да я отпратя. Разреших й да чака на двора. Не можех да направя нищо повече. Тя седна при стената и неподвижна като мраморна статуя, се втренчи пред себе си.

След един час, когато Шамс и Руми се върнаха от разходка, се втурнах да им кажа за неканената гостенка.

— Казваш, че в двора ни има блудница ли, така ли? — изуми се Руми.

— Да, и твърди, че е напуснала бордея, за да намери Бога.

— О, това сигурно е Пустинна роза — възкликна Шамс не толкова учудено, колкото радостно. — Защо я държиш навън? Доведи я тук!

— Но какво ще си кажат съседите, ако разберат, че имаме под покрива си блудница? — възразих с глас, пресипнал от притеснение.

— Нима така и така всички ние не живеем под един покрив? — посочи той небето горе. — Царе и нищи, непорочни девици и блудници, всички сме под едно небе!

Как можех да споря с Шамс? Той имаше готов отговор за всичко.

Поканих блудницата вътре в къщата и се замолих да не ни видят любопитните съседи. Още щом влезе в стаята, Пустинна роза се спусна с хлипове да целува ръцете на Шамс.

— Много се радвам, че си тук — грейна той, сякаш разговаряше със стара приятелка. — Никога вече няма да се върнеш на онова място. Този етап от живота ти е приключил окончателно. Дано Бог направи плодотворно пътуването ти към Истината!