Елиф Шафак - Любов

— Селямюн алейкюм, шейх Ясин — поздрави ме той от другия край на стаята, без да сваля очи от мен.

Поколебах се дали да отговоря на поздрава и реших да не го правя. Вместо това се обърнах към учениците и ги попитах престрого:

— Какво търси тук този човек? Защо сте го пуснали?

Учениците бяха замаяни и притеснени и никой не дръзна да отговори. Тишината бе нарушена от самия Шамс от Тебриз.

С нагъл тон и с нетрепкащ поглед той ми заяви:

— Не им се карай, шейх Ясин. На мен самия ми хрумна да дойда. Бях наблизо и си рекох: „Защо да не се отбия до медресето и да посетя човека, който ме мрази най-много в града?“.

Коня, февруари 1246 година

Бледи, с блеснали очи и настръхнали от нетърпение, всички седяхме на пода в класната стая, когато вратата се отвори и вътре влезе Шамс от Тебриз. Бяхме се наслушали главно от учителя си на какви ли не лоши и странни неща за него, затова и аз не се сдържах и трепнах, щом го видях от плът и кръв в класната ни стая. Той обаче изглеждаше спокоен, в дружелюбно настроение. След като ни поздрави всички, каза, че е дошъл да поговори с шейх Ясин.

— Учителят ни не обича в класната стая да влизат непознати. Дали да не поговорите с него друг път? — попитах с надеждата да предотвратя грозната среща.

— Благодаря за загрижеността, млади момко, ала понякога грозните срещи са не само неизбежни, но и необходими — отвърна Шамс, сякаш разчел мислите ми. — Ти обаче не се притеснявай. Няма да отнеме много време.

Иршад, който седеше до мен, изсъска през зъби:

— Виж го ти него колко е нагъл! Самото въплъщение на дявола. Кимнах, макар и да не бях сигурен, че Шамс ми прилича на дявол.

Както седях точно срещу него, не можех да не го харесам за прямотата и смелостта.

След няколко минути влезе и шейх Ясин, беше се свъсил умислено. Направи само няколко крачки, после спря и примига като обезумял срещу неканения гостенин.

— Какво търси тук този човек? Защо сте го пуснали?

Ние с приятелите ми се спогледахме стъписано и уплашени, си зашушнахме, но още преди някой да е събрал смелост да каже нещо, Шамс заяви, че е бил наблизо и е решил да посети човека, който го мрази най-много в Коня!

Чух, че няколко ученици кашлят изумени, а Иршад си поема рязко дъх. Напрежението между двамата мъже беше толкова силно, че въздухът в класната стая можеше да се разреже и с нож.

— Не знам какво търсиш тук, но не ми е до празни приказки с теб — укори го шейх Ясин. — Я се сбогувай, а ние ще си продължим часа.

— Заявяваш, че няма да разговаряш с мен, затова пък непрекъснато говориш за мен — отвърна Шамс. — Не спираш да злословиш за нас с Руми, а също за всички мистици, поели по пътя на суфизма.

Шейх Ясин подсмръкна с големия си костелив нос и стисна устни, сякаш беше усетил върху езика си нещо кисело.

— Както вече казах, нямам за какво да говоря с теб. Вече знам каквото трябва да знам. Имам си мнение.

Шамс се извърна към нас и ни погледна бързо и ехидно.

— Човек с много мнения, но без въпроси! Тук има нещо гнило.

— Виж ти! — отвърна развеселен и оживен шейх Ясин. — Защо тогава не попитаме учениците какви предпочитат да бъдат: дали мъдреци, които знаят отговорите, или озадачени хора, които не разполагат с друго, освен с въпроси?

Всичките ми приятели застанаха на страната на шейх Ясин, аз обаче усетих, че мнозина са го сторили не защото наистина са съгласни с него, а за да се подмажат на учителя си. Предпочетох да си замълча.

— Най-невеж е онзи, които си мисли, че разполага с всички отговори — сви пренебрежително рамене Шамс и се извърна към учителя ни. — Но щом си толкова добър с отговорите, мога ли да ти задам един въпрос?

Точно тогава се притесних накъде върви разговорът. Ала не можех да сторя нищо, за да разсея трупащото се напрежение.

— След като твърдиш, че съм слуга на дявола, ще бъдеш ли така любезен да ни обясниш как точно си представяш Шейтана? — подкани Шамс.

— Разбира се — отвърна шейх Ясин, който не пропускаше възможност да проповядва. — Според нашата вяра, последната и най-добрата от Авраамовите религии, именно заради Шейтана Адам и Ева са били изгонени от рая. И като чада на греховни родители всички ние трябва да сме нащрек, защото Шейтанът приема най-различен облик. Понякога идва като комарджия, който ни прилъгва да залагаме, друг път като красива млада жена, която се опитва да ни прелъсти… Шейтанът може да дойде във вид, какъвто най-малко очакваме, например като странстващ дервиш.