Елиф Шафак - Любов

При тях да вземе поръчката дойде млада сервитьорка в тайландско облекло. Дейвид поиска миди с босилек и лютив сос, а Ела предпочете зеленчуци с тофу в сос от кокосово мляко, за да остане вярна на решението от четирийсетия си рожден ден да се въздържа и да не яде месо. Поръчаха и вино.

Няколко минути поговориха за изисканото обзавеждане и обсъдиха какви е по-добре да бъдат салфетките, черни или бели. После настъпи мълчание. Двайсет години брак, двайсет години в едно легло и под един душ, двайсет години еднаква храна, двайсет години, през които бяха възпитали три деца… и единственото, до което се свеждаше всичко това, беше мълчанието. Поне така си мислеше Ела.

— Гледам, четеш Руми — отбеляза Дейвид.

Тя кимна, макар и малко изненадано. Не знаеше кое я е учудило повече: дали че Дейвид знае за Руми, или че се интересува какво чете жена му.

— Започнах да чета стиховете му, за да си помогна при написването на рецензията за „Сладко богохулство“, но после ми стана интересно и сега ги чета за себе си — каза тя като пояснение.

Дейвид насочи вниманието си към едно петно от вино върху покривката, сетне въздъхна и погледна така, сякаш й прощаваше.

— Знам, Ела, какво става — каза й. — Знам всичко.

— За какво изобщо говориш? — попита тя, макар и да не беше сигурна, че иска да чува отговора.

— За… за връзката ти… — изпелтечи той. — Наясно съм.

Ела погледна смаяна мъжа си. Лицето му бе осветено от свещта, която сервитьорката беше запалила току-що, и върху него се четеше пълно отчаяние.

— Връзката ми ли? — повтори тя по-бързо и по-силно, отколкото бе смятала. На мига забеляза, че мъжът и жената на съседната маса са се обърнали към тях. Смутена, сниши глас до шепот и повтори: — Каква връзка?

— Не съм глупак — отвърна Дейвид. — Проверих електронната ти поща и прочетох писмата ти до този мъж.

— Какво си направил? — възкликна Ела.

Без да обръща внимание на въпроса й, Дейвид се свъси от тежестта на онова, което щеше да съобщи.

— Не те виня, Ела. Заслужавам си го. Пренебрегвах те и ти си потърсила състрадание другаде.

Тя свали поглед към чашата. Виното беше с прекрасен цвят — наситен и тъмен като рубин. За миг й се стори, че е зърнала по повърхността пъстроцветни искри, нещо като следа от светлинки, които я насочват. Може би наистина имаше следа. Всичко изглеждаше толкова нереално.

Дейвид мълчеше и обмисляше как най-добре да изложи каквото му се върти в главата и дали изобщо да го прави.

— Готов съм да ти простя и да забравя — отбеляза накрая.

В онзи миг на Ела й се искаше да каже много неща, сърцераздирателни и подигравателни, напрегнати и драматични, тя обаче избра най-лесното. Попита с блеснали очи:

— Ами твоите връзки? И за тях ли ще забравиш?

Сервитьорката им донесе поръчката. Ела и Дейвид се облегнаха и я загледаха как оставя чиниите по масата и пълни отново с подчертана любезност чашите. Когато накрая тя се отдалечи, Дейвид премести бързо поглед към Ела и попита:

— Заради това ли е? За отмъщение?

— Не — поклати тя разочаровано глава. — Не е за отмъщение. И никога не е било.

— Какво тогава?

Ела допря длани с усещането, че всичко и всички в ресторанта: посетителите, сервитьорите, готвачите и дори тропическите рибки в аквариума, са затаили дъх, за да чуят какво ще каже.

— Любов — рече тя накрая. — Обичам Азис.

Очакваше мъжът й да се затъркаля от смях. Но когато най-сетне събра смелост да го погледне в очите, върху лицето му се четеше само ужас, бързо заменен от изражението на човек, който се опитва да реши с възможно най-малко вреди някакъв проблем. Изведнъж Ела осъзна истината. „Любов“ беше сериозна дума, заредена със смисъл и твърде необичайна за нея, жената, която преди беше отричала толкова убедено любовта.

— Имаме три деца — напомни с глъхнещ глас Дейвид.

— Да, и аз ги обичам много — заяви Ела със смъкнати рамене. — Но обичам и Азис…

— Стига с тази дума — прекъсна я мъжът й. Отпи от чашата голяма глътка и чак тогава продължи: — Допуснах големи грешки, но и за миг не съм преставал да те обичам, Ела. И никога не съм обичал друга. И двамата можем да се поучим от грешките си. От своя страна мога да обещая, че няма да се повтаря повече. Не е нужно занапред да ходиш да търсиш любов навън.

— Не съм ходила да търся любов навън — промълви тя по-скоро на себе си, отколкото на него. — Руми казва, че не се налага да търсим любовта извън себе си. Достатъчно е да премахнем спънките вътре в себе си, които ни отдалечават от любовта.