Елиф Шафак - Любов

— О, Боже! Какво ти става? Не приличаш на себе си! Я стига с тая романтика, чу ли? Ела на себе си — тросна се Дейвид, сетне добави: — Много те моля!

Ела сбърчи чело и огледа ноктите си, сякаш нещо в тях я смущава. Всъщност си беше спомнила друг миг, когато самата тя бе казала почти същите думи на дъщеря си. Имаше чувството, че кръгът се е затворил. Кимна бавно и отмести салфетката.

— Може ли да си тръгваме? — попита. — Не ми се яде.

Онази нощ двамата спаха на различни легла. И първото, което Ела направи рано на другата сутрин, бе да напише писмо на Азис.

Коня, Февруари 1246 година

— Бре, бре, бре! Тежко ни и горко! Шейх Ясин! Шейх Ясин! Чу ли за скандала? — възкликна Абдула, бащата на един от учениците ми, който се приближаваше към мен по улицата. — Вчера са видели Руми в една кръчма в еврейския квартал!

— Да, чух — потвърдих аз, — но не бях изненадан. Жена му е християнка, най-добрият му приятел е еретик. Какво друго очакваш?

Абдула кимна угрижено.

— Сигурно си прав. Трябваше да го предвидим.

Около нас се струпаха неколцина минувачи, дочули разговора ни. Някой предложи да не разрешаваме занапред Руми да проповядва в Голямата джамия. Най-малкото, докато не се извини пред всички. Аз се съгласих с него. Закъснявах за часа в медресето, затова ги оставих да си говорят и забързах нататък.

Открай време подозирах, че Руми има тъмна страна, която някой ден ще избие на повърхността. Но дори аз не бях очаквал да посегне към чашката. Беше страшно отблъскващо. Разправят, че Шамс бил основна причина за падението на Руми и че ако той не бил тук, Руми щял да си остане както преди. Аз обаче съм на друго мнение. Но не защото се съмнявам, че Шамс е злодей — той си е такъв — и че не влияе добре на Руми — влияе му, и още как, — въпросът обаче е защо Шамс не отклонява от пътя други книжници като мен? В крайна сметка те двамата си приличат повече, отколкото хората искат да признаят.

Чували са Шамс да заявява: „Книжникът живее според следите, оставени от писалката. А суфистът обича следите от стъпки и живее според тях!“. И какво означава това? Шамс явно смята, че книжниците говорят и говорят, а суфистите ходят и ходят. Но и Руми е книжник, нали така? Или вече не се смята за един от нас?

Ако Шамс ми влезе в класната стая, ще го изгоня като мръсно псе и няма да допусна да дрънка в мое присъствие небивалици. Толкова ли Руми не може да стори същото? В него явно има нещо сбъркано. Като начало има за жена християнка. Чудо голямо, като е приела исляма. То й е в кръвта и в кръвта на детето й. За съжаление хората в града не гледат с подобаваща сериозност на заплахата, която представлява християнството, и си въобразяват, че можем да живеем рамо до рамо. На лековерните, които са убедени в това, казвам: „Де се е чуло и видяло вода да се съедини с масло? Същото важи и за мюсюлманите и християните!“.

С това, че има за жена християнка и се слави с мекушавостта си спрямо малцинствата, Руми вече бе за мен непредсказуем човек, но откакто подслони под покрива си Шамс от Тебриз, той съвсем се отклони от правия път. Както повтарям всекидневно на учениците си, трябва да се пазим от Шейтана. А Шамс е самото въплъщение на дявола. Сигурен съм, че именно на него му е хрумнало да прати Руми в пивницата. Един Бог знае как го е убедил. Но нима Шейтана не е най-добър точно в това да изкушава праведниците и да ги тласка към светотатство?

Още от самото начало разбрах що за стока е Шамс. Как смее да сравнява пророка Мохамед, мир на праха му, с онзи безбожник, суфиста Бистами? Та нали точно Бистами е заявил: „Вижте ме! Колко голяма е моята слава!“. Та нали пак той после е казал: „Видях как Кааба обикаля около мен“. Този тип е стигнал дотам да рече: „Аз сам съм ковач на своето «Аз».“ Ако това не е богохулство, здраве му кажи! Ето какво е равнището на човека, на когото Шамс се позовава с уважение. Защото и той като Бистами е еретик.

Единствената добра новина е, че хората в града проглеждат за истината. Най-после! От ден на ден критиците на Шамс стават все повече. И само какво говорят! Понякога дори аз се възмущавам. По бани и чайни, по пшенични ниви и овощни градини направо го разкъсват на парчета.

Отидох в медресето по-късно от обикновено, с глава, натежала от тези мисли. Още щом отворих вратата на класната стая, усетих, че става нещо. Учениците ми седяха в права редица, бледи и странно притихнали, сякаш са видели призрак.

После разбрах защо. При отворения прозорец седеше, облегнат на стената не друг, а Шамс от Тебриз — с гладко избръснато лице, което грееше от нагла усмивка.