Елиф Шафак - Любов

— Нима твърдиш, че един нищо и никакъв суфист разбира Корана по-добре, отколкото книжника, познаващ шариата? — попита кадията, като барабанеше с пръсти по паницата.

Устата на дервиша се изви в едва доловима ехидна усмивка, той обаче не отговори.

— Внимавай, приятелю — предупреди кадията. — Тънка е чертата между мястото, където стоиш ти, и чистото богохулство.

И да имаше закана в думите му, дервишът сякаш не я забеляза.

— Какво точно е „чисто богохулство“? — попита той, а после добави, като си пое дълбоко въздух: — Разреши да ти разкажа една история.

И ни разказа ето какво:

„Един ден Муса 8 8 В някои преводи на тази притча се среща и като Мойсей. — Б.ред. се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир.

Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира.

— О, любими Боже, аз Те обичам, повече, отколкото можеш да знаеш. За Теб съм готов на всичко, само кажи. И да ме помолиш да заколя за Теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За Теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката — да Ти е вкусно.

Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно.

— После ще Ти умия краката, ще Ти изчистя ушите и ще Те опощя. Ето колко много Те обичам.

След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик:

— Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз? Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство.

Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Му са го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя, донемайкъде доволен от себе си.

Но вечерта чул глас. Бог му казал:

— О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите — праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство.

Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли, само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил, потупал го по гърба и рекъл:

— Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по-ценно.

Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен, и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап — бил надскочил сладкото си богохулство.“

— Разбра ли сега, недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога — каза в заключение Шамс. — Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите, важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти.

Погледнах кадията в лицето. Видях, че макар и да се правеше на много уверен и овладян, очевидно е подразнен. Въпреки това обаче си беше и хитър като лисица и беше разбрал в какво деликатно положение е изпаднал. Ако избухнеше след разказа на Шамс, щеше да се види принуден да направи и следващата крачка и да го накаже за безочието му, при което нещата щяха да станат сериозни и всички щяха да разберат, че някакъв си дервиш е дръзнал да се опълчи срещу кадията. Затова беше за предпочитане кадията да се престори, че няма нищо обезпокоително, и да спре дотук.

Слънцето навън залязваше и беше обагрило небето в десетина оттенъка на аленото, по които от време на време плъзваха тъмносиви облаци. Подир малко кадията се изправи и каза, че имал да върши нещо важно. Кимна ми едва-едва и изгледа студено Шамс от Тебриз, после си тръгна. Неговите хора го последваха безмълвно.

— Опасявам се, че кадията не те хареса много — казах, след като всички излязоха.

Шамс от Тебриз вдигна усмихнат косата от лицето си.

— О, и какво от това! Свикнал съм хората да не ме харесват много.

Неволно се развълнувах. Бях учител в братството от доста време и знаех, че такива посетители не идват всеки ден.