Елиф Шафак - Любов

— Я ми кажи, дервишо — подканих, — какво е довело човек като теб в Багдад?

Изгарях от нетърпение да чуя отговора, но кой знае защо, и се страхувах от него.

Нортхамптън, 20 май 2008 година

Бурна беше нощта, когато мъжът на Ела не се прибра: в съня й се въртяха жени, които играеха кючек, и дервиши. С глава, отпусната върху ръкописа, тя гледаше как груби на вид войници се хранят в крайпътен хан и по чиниите им са накамарени какви ли не сладкиши и десерти.

После видя себе си. Търсеше някого на оживен пазар в цитадела в чужда държава. Накъдето и да се обърнеше, хората се движеха бавно, сякаш танцуваха на мелодия, която тя не чуваше. Спря един дебел мъж с увиснали мустаци, за да го попита нещо, но не се сети какво. Мъжът я изгледа неразбиращо и закуцука нататък. Ела се опита да заговори неколцина продавачи зад сергиите, сетне и купувачи, ала никой не й отговаряше. В началото си помисли, че е защото не знае езика. После допря длан до устата си и ужасена, усети, че са й отрязали езика. Все по-уплашена, затърси огледало, та да се види и да провери дали е същият човек, на пазара обаче нямаше огледала. Ела се разплака и се събуди от тревожен шум — не знаеше дали още има език.

Щом отвори очи, видя, че Спирит дращи бясно по задната врата. На верандата сигурно се беше промъкнало животно, влудило кучето. То се изнервяше особено от скункси. Още беше пресен споменът за неуместната му среща с един миналата зима. Трябваше да минат седмици, докато Ела махне от кучето отвратителна смрад като от запалена гума, която си остана дори след като го къпа във вани с доматен сок.

Ела погледна часовника върху стената. Беше три без петнайсет след полунощ. Дейвид още не се беше прибрал и вероятно нямаше да си дойде никога. Джанет не беше отговорила на обаждането й и в това песимистично настроение Ела се съмняваше, че дъщеря й ще го направи някога. Обхваната от ужаса, че е изоставена от мъжа и дъщеря си, тя отвори хладилника и го разглежда няколко минути. Желанието да си гребне малко от сметановия сладолед с череши се натъкна на страха, че ще напълнее. С доста големи усилия Ела се отдръпна от хладилника и затръшна вратата малко по-силно от необходимото.

После отвори бутилка червено вино и си наля една чаша. Беше пивко, леко и дъхаво, възкисело, но и сладко, точно каквото тя обичаше. Чак когато си сипваше втора чаша, й хрумна, че може би е отворила някои от скъпите бутилки бордо на Дейвид. Погледна етикета: „Шато Марго, 1996 г.“ Това не й говореше нищо и Ела се свъси срещу бутилката.

Беше много уморена и сънена, не й се четеше. Затова реши да си провери имейлите. Имаше пет-шест спама и писмо от Мишел, която питаше как върви ръкописът. А после Ела видя имейл от Азис З. Захара.

„Скъпа Ела (дано нямате нищо против, че ви наричам така),

Имейлът Ви ме завари в едно село в Гватемала, казва се Момостенанго. Това е едно от малкото места, където още използват календара на маите. Точно срещу хотелчето има дърво на желанията, окичено със стотици късчета плат във всякакви цветове и десени. Наричат го Дървото на разбитите сърца. Който е с разбито сърце, си написва името върху късче хартия и го завързва на клоните с молба сърцето му да бъде излекувано.

Дано не Ви се стори прекалено самонадеяно, но след като прочетох имейла Ви, отидох при дървото на желанията и се помолих Вие с дъщеря Ви да изясните недоразумението. И прашинка любов не би трябвало да остане неоценена, защото, както казва Руми, любовта е жива вода.

Едно от нещата, които в миналото помогнаха лично на мен, бе да престана да се бъркам на хората около мен и да се разстройвам, че не мога да ги променя. Вместо да се месите или да стоите и да не правите нищо, ще си позволя да Ви препоръчам да проявявате смирение.

Някои допускат грешката да смятат, че «смирение» е същото като «мекушавост», а не е така. Смирението е вид мирно приемане на условията на Вселената, включително на нещата, които сега не можем да променим и да разберем.

Според календара на маите днешният ден е благоприятен. Наближава голяма астрологична промяна, която ще донесе на хората и ново съзнание. Трябва да побързам и да Ви изпратя този имейл, докато слънцето не е залязло и денят не е свършил.

Дано любовта Ви намери, когато и където я очаквате най-малко.

Ела изключи лаптопа, трогната, че един напълно непознат човек в далечно кътче на света се е молил да й е добре. Затвори очи и си представи името си, написано върху късче хартия, което е завързано на дървото на желанията и се поклаща свободно и щастливо като хвърчило в небето.