Елиф Шафак - Любов

Шамс от Тебриз сведе замислено глава и известно време мълча. Когато отново вдигна очи, лицето му беше спокойно, а гласът — премерен.

— Защото, макар и да е истина, че Той не може да бъде намерен с търсене, Го намира само който търси.

— Игра на думи — изсумтя презрително кадията. — Какво се опитваш да ни кажеш, че не можем да намерим Бога, ако през целия си живот стоим на едно място ли? Пълна безсмислица. Не всички изпитват потребност да се обличат като теб в дрипи и да обикалят немили-недраги.

Звънна смях — мъжете в стаята искаха на всяка цена да покажат на кадията, че са съгласни с него, като нададоха този писклив, неуверен и нещастен смях, както се смеят всички блюдолизци. Стана ми неудобно. Май не биваше да събирам на едно място кадията и дервиша.

— Вероятно съм бил разбран погрешно. Не съм искал да кажа, че не можеш да намериш Бога, ако си стоиш в родния град. Това със сигурност е възможно — съгласи се дервишът. — Има хора, които не са ходили никъде, а пак са видели свят.

— Именно! — ухили се тържествуващо кадията, усмивка, която изчезна, щом той чу следващото, изречено от дервиша.

— Имам предвид, че няма как да намериш Бога, ако стоиш в кожи, копринени дрехи и скъпи-прескъпи накити, с каквито си окичен ти днес.

В стаята се спусна смаяно мълчание, звуците и въздишките наоколо се разпаднаха на прах. Всички затаихме дъх, сякаш очаквахме да се случи нещо по-голямо, макар че не знаех какво може да бъде по-стъписващо.

— Езикът ти е прекалено хаплив за дервиш — заяви кадията.

— Когато трябва да се каже нещо, аз ще го кажа, дори и целият свят да ме сграбчи за врата и да ми заповяда да мълча.

Тези думи бяха посрещнати от кадията със свъсено лице, после обаче той сви нехайно рамене.

— Е, както и да е — рече. — При всички положения ни трябва човек като теб. Точно обсъждахме великолепието на нашия град. Сигурно си се нагледал на какви ли не места. Има ли някое, което да е по-прелестно от Багдад?

Шамс обясни благо, като местеше поглед от човек на човек:

— Спор няма, Багдад е забележителен град, ала няма по земята хубост, която да е вечна. Градовете се крепят на духовни стълбове. Те отразяват като огромни огледала сърцата на жителите си. Ако тези сърца помръкнат и изгубят вяра, градовете също губят блясъка си. Случва се, и то през цялото време.

Не се сдържах и кимнах. Шамс от Тебриз се извърна към мен, за миг отклонен от мислите си, в очите му блещукаше дружелюбност. Усетих ги така, сякаш ме беше лъхнала топлината на палещо слънце. Ето кога видях ясно, че той заслужава името си. Този мъж излъчваше сила и жизненост, вътрешна плам, все едно беше огнено кълбо. Наистина беше Шамс — „слънцето“.

Кадията обаче беше на друго мнение.

— Вие, суфистите, усложнявате всичко. Също като философите и поетите! За какво са ви толкова много думи? Човеците са прости твари с прости потребности. На водачите е отредено да виждат тези потребности и да се стараят хората да не се отклоняват от пътя. Това изисква безупречно приложение на шариата.

— Шариатът е като свещ — каза Шамс от Тебриз. — Дава ни много ценна светлина. Но да не забравяме, че свещта ни помага да се придвижим в тъмното от едно на друго място. Ако забравим накъде сме тръгнали и вместо това се вторачим в свещта, каква е ползата?

Кадията се смръщи и лицето му помръкна. Усетих как като вълна ме плисва тревога. Който влезеше в спор за значението на шариата с човек, чиято работа е да съди и често да наказва хората според него, все едно плуваше в опасни води. Толкова ли не го знаеше Шамс?

Точно когато търсех удобен повод да изведа дервиша от стаята, го чух да казва:

— Има едно правило, приложимо при такива обстоятелства.

— Какво правило? — попита подозрително кадията.

Шамс се изправи — гледаше така, сякаш четеше от невидима книга, и оповести:

— Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище — това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин — скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано — Шамс продължи с блеснали очи. — Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.