Елиф Шафак - Любов

По-късно същия следобед Ела седеше при прозореца, уморена и леко потисната, слънцето напичаше гърба й, а в кухнята ухаеше на шоколадовите сладки, които правеше. Беше отворила пред себе си „Сладко богохулство“, но съзнанието й беше толкова претоварено, че тя не можеше да се съсредоточи върху ръкописа. Хрумна й, че вероятно също трябва да състави списък с основни правила. Можеше да го нарече Четирийсетте правила на много улегналата, здраво стъпила на земята жена домакиня.

— Правило номер едно — пророни Ела. — Престани да търсиш любов! Престани да тичаш след невъзможни мечти! Със сигурност в живота на една семейна жена, наближаваща четирийсетте, има по-важни неща.

Но кой знае защо, й докривя от собствената й шега и това й напомни по-големите неприятности. Сега вече Ела не се сдържа и се обади по телефона на голямата си дъщеря. Включи се телефонният секретар.

— Джанет, скъпа, знам, че не биваше да се обаждам на Скот. Но го направих за добро. Просто исках да се убедя, че…

Тя замълча и съжали ужасно, че не се е подготвила предварително. Чуваше като фонов звук тихото жужене на телефонния секретар. Изнерви се при мисълта, че лентата се върти и времето изтича.

— Джанет, извинявай, не трябваше да го правя. Знам, не е хубаво да се оплаквам, при положение че всичко ми е наред. Но просто съм много… нещастна…

Щрак. Телефонният секретар спря. Сърцето на Ела се сви и тя се стъписа от онова, което току-що е казала. Какво я прихващаше? Самата тя не знаеше, че е нещастна. Беше ли изобщо възможно да си потиснат и да не го знаеш? Колкото и да е странно, Ела не се чувстваше нещастна, задето е признала, че е нещастна. Напоследък не чувстваше почти нищо.

Погледът й падна върху листа хартия, където тя беше записала електронния адрес на Азис З. Захара. Той изглеждаше най-обикновен, непретенциозен и сякаш я приканваше да го използва. Без да се замисля особено, Ела отиде на компютъра и се зае да съчинява писмо:

„Скъпи Азис З. Захара,

Казвам се Ела. Като рецензент към литературната агенция чета вашия роман «Сладко богохулство». Още съм в самото начало и ми харесва изключително много. Това обаче е само лично мое мнение и не отразява становището на шефа ми. Независимо дали романът ми харесва, или не, почти не мога да влияя върху окончателното решение дали ще Ви вземем за клиент.

Вие явно смятате, че любовта е същност на живота и че е важна само тя. Нямам намерение да влизам с Вас в безплоден спор по този въпрос. Достатъчно е да кажа, че не съм докрай съгласна. Но не Ви пиша за това.

Пиша, защото, докато чета «Сладко богохулство», се появиха съвпадения, които ми се струват повече от странни. Точно сега се опитвам да убедя голямата си дъщеря да не се омъжва толкова млада. Онзи ден помолих приятеля й да отложи плановете за брак. Сега дъщеря ми ме мрази и не ми говори. Имам чувството, че двамата с нея ще се разбирате прекрасно, понеже, както личи, и Вие имате сходни възгледи за любовта.

Извинявайте, че Ви занимавам с личните си проблеми. Нямах такова намерение. В личния Ви блог (именно там намерих електронния ви адрес) пише, че сте в Гватемала. Сигурно е много вълнуващо да обикаляте света. Ако случайно дойдете в Бостън, вероятно можем да се срещнем и да поговорим на чаша кафе.

Първият й имейл до Азис беше не толкова писмо, колкото покана, вик за помощ. Ала Ела нямаше откъде да го знае, докато седеше в тишината на кухнята и пишеше на непознат писател, когото не се надяваше да срещне на живо сега или някога в бъдещето.

Багдад, април 1242 година

Багдад така и не забеляза, че е пристигнал Шамс от Тебриз, аз обаче няма да забравя никога деня, когато той дойде в скромното ни дервишко братство. Онзи следобед имахме важни гости. При нас заедно с неколцина от хората си се беше отбил кадията и аз подозирах, че е дошъл не само от топли чувства. Беше известен с неприязънта си към суфизма и искаше да ми напомни, че ни държи под око, както държи под око всички суфисти наоколо.

Беше амбициозен човек. С валчесто лице, увиснало шкембе и къси месести пръсти, всеки окичен с пръстен със скъпоценен камък. Не биваше да яде толкова много, аз обаче се съмнявах, че на някой, дори на лекаря му, стиска да му го каже. Беше потомък на стар род книжници и бе сред най-влиятелните големци в околията. Само с един-единствен указ можеше да те качи на бесилото и със същата лекота да помилва обвинения и да го измъкне и от най-тъмния зандан. Ходеше облечен само в кожи и скъпи дрехи и се държеше надуто, като човек, сигурен във властта си. Не одобрявах неговата самовлюбеност, ала заради братството правех всичко възможно да запазвам добри отношенията с този влиятелен човек.