Елиф Шафак - Любов

Всеки ден от тъмно до тъмно седя сам-самичък в библиотеката и не мисля за друго, освен за Шамс. Помня какво ми каза той веднъж с едва доловима суровост в гласа: „Някой ден ти ще бъдеш Глас на любовта“.

Не знам дали съм станал такъв, но е вярно, че напоследък ме боли от тишината. Думите ми дават изход, помагат ми да се отскубна от мрака в сърцето си. Нали точно това искаше през цялото време Шамс? Да направи от мен поет!

Животът не е друго, освен стремеж към съвършенство. Всичко, което ни се случва, колкото и значимо или дребно да е то, всяка трудност, която понасяме, са проявление на божествения промисъл, подчинен на тази цел. Борбата е изначално заложена в човека. Затова в Корана се казва, че който се бори по Божия път, Аллах ще му укаже Своя път. В Божия промисъл няма съвпадения. И не е съвпадение, че в онзи октомврийски ден преди близо две години на пътя ми се появи Шамс от Тебриз.

— Не съм дошъл при теб заради вятъра — ми каза тогава той.

А после ми разправи ето какво:

„Имало едно време един учител суфист, който знаел толкова много, че му бил даден духа на Иса. Той имал само един ученик и бил повече от доволен с онова, което му било дадено. Ученикът му обаче бил на друго мнение. В желанието си да види как всички са изумени от способностите на учителя, той все го молел да вземе още последователи.

— Добре тогава — съгласил се накрая учителят. — Щом това ще те направи щастлив, ще направя каквото искаш.

Същия ден двамата отишли на пазара. На една от сергиите имало захарни птички. Веднага щом учителят духнал по тях, птичките оживели и отлетели заедно с вятъра. От този ден нататък всички в града възхвалявали учителя. Не след дълго той имал толкова последователи и поклонници, че първият му ученик почти не можел да го види.

— О, учителю, сглупих. Преди беше много по-добре — оплакал се той покрусен. — Направи нещо. Много те моля, направи така, че те да си идат.

— Добре тогава. Щом това ще те направи щастлив, ще ги отпратя.

На другия ден, докато проповядвал, учителят изпуснал газове така, сякаш се е извил вятър. Последователите му се възмутили. Един по един се обърнали и си тръгнали. Останал само първият ученик.

— Защо не си тръгна с другите? — попитал учителят.

А ученикът отвърнал:

— Не съм дошъл при теб заради първия вятър, няма да си тръгна и заради последния.“

Каквото и да правеше Шамс, го правеше за моето съвършенство. Ето какво не проумяваха хората в града. Той съвсем преднамерено раздухваше пламъците на сплетните, засягаше болни въпроси, изричаше думи, които за обикновените уши звучаха като богохулство, стъписваше и предизвикваше хората, дори онези, които го обичаха. Хвърляше книгите ми във водата, за да ме принуди да забравя каквото знам. Макар и всички да бяха чували какви нападки отправя към шейховете и книжниците, малцина знаеха колко способен беше в тафсира 31. Имаше дълбоки познания в алхимията, астрологията, астрономията, богословието, философията и логиката, но държеше познанията си скрити от невежи очи. Беше факих 32, а постъпваше като факр 33.

Отвори дома ни за една блудница и ни накара да се храним на една маса с нея. Прати ме в пивницата, за да ме насърчи да разговарям с пияниците. Веднъж ме накара да ида да прося срещу джамията, където проповядвах, за да се поставя на мястото на един нищ, прокажен. Откъсна ме първо от моите поклонници, а сетне и от големците, за да намеря допир с обикновените хора. Благодарение на него се запознах с хора, които иначе нямаше да срещна. Заради убеждението си, че трябва да се унищожат всички идоли, застанали между човека и Бога, включително славата, богатството, общественото положение и дори религията, Шамс унищожи всичко, което ме държеше свързан в живота, какъвто го познавах. Видеше ли каквито и да било душевни ограничения, предразсъдъци и табута, грабваше бика за рогата и се изправяше срещу него.

Заради него преминах проверки и изпитания, различни състояния и етапи, след всеки от които изглеждах в очите и на най-верните си последователи още по-умопобъркан. Преди имах куп поклонници, сега се бях отървал от необходимостта да имам публика. Удар след удар Шамс успя да съсипе доброто ми име. Заради него научих колко струва безумието и с времето познах вкуса на самотата, на безпомощността, сплетните, усамотението и накрая разбитото сърце.

Видиш ли изгода, бягай!

Отрова пий и живата вода лисни!

От сигурността се откажи, на страшни места ходи!

Зачеркни доброто си име, стани опозорен и безсрамен!