Елиф Шафак - Любов

— Заради това ли искаш да се омъжиш за него? За да му помогнеш да остане? — полюбопитства Руми.

— Не — отговорих. — Всъщност да, но това не е всичко… вярвам, че Шамс е моя съдба.

Така се доближих възможно най-много до това да призная пред някого, че обичам Шамс от Тебриз.

Първа за сватбата научи Кера. Тя посрещна новината с вцепенено мълчание и крива усмивка, но веднага щом останахме сами в къщата, започна да ме подпитва.

— Сигурна ли си, че го искаш? Нали не го правиш, за да помогнеш на Руми? — рече тя. — Толкова си младичка! Не мислиш ли, че трябва да се омъжиш за човек, който е по-близо до твоите години?

— Шамс твърди, че в любовта всички граници са размити — отвърнах аз.

Кера въздъхна шумно.

— Де да беше толкова просто, детето ми — отбеляза тя и пъхна под забрадката къдрица бяла коса. — Шамс е странстващ, дервиш, непокорен човек. Мъже като него не са свикнали на семеен живот и от тях не стават добри съпрузи.

— Нищо, може и да се промени — отсякох в заключение аз. — Ще му дам толкова любов и щастие, че волю-неволю ще се промени. Ще се научи да е добър съпруг и добър баща.

Това беше краят на разговора ни. Каквото и да виждаше върху лицето ми, Кера нямаше други възражения.

Онази нощ спах като къпана, чувствах се преизпълнена с решителност, на седмото небе от щастие. И през ум не ми минаваше, че допускам най-разпространената и най-болезнена грешка, която жените правят, откакто свят светува: да си мислят лековерно, че с любовта си могат да променят мъжете, които обичат.

Коня, май 1247 година

Бурен вятър сякаш се опитваш да уловиш, отвориш ли дума за нещо толкова дълбоко и толкова крехко като любовта. Чувстваш, че той ще нанесе щети, а няма как да го спреш. Не след дълго престанах да разпитвам Кимя — не защото бях убедена от отговорите й, а защото видях в очите й влюбена жена. Отказах се да оспорвам тази сватба, приех я като едно от странните неща в живота, над които нямам власт.

Месецът на Рамазана отмина бързо и бях толкова заета, че нямах кога да мисля за това. Ейд се падна в неделя. След четири дни оженихме Кимя и Шамс.

Вечерта преди сватбата се случи нещо, което промени изцяло настроението ми. Бях сама в кухнята, седях пред поръсената с брашно дъска с точилка в ръка и точех питки за гостите. Най-неочаквано, без изобщо да се замислям, се заех да оформям една топка тесто. Изваях малка мека Майка Мария. Моята Майка Мария. С нож й изрязах дълга дреха и лице, ведро и състрадателно. Бях погълната от това и не забелязах, че зад мен стои някой.

— Какво правиш, Кера?

Сърцето ми подскочи в гърдите. Обърнах се и видях, че Шамс е застанал на вратата и ме гледа изпитателно. Мина ми през ума да скрия тестото, но вече беше късно. Шамс се приближи до тепсията и погледна фигурата.

— Това Мария ли е? — попита, а когато не му отговорих, извърна към мен грейнало лице. — Охо, красива е. Липсва ли ти Мария?

— Преди много време приех исляма. Мюсюлманка съм — отсякох.

Ала Шамс продължи да говори така, сякаш не ме беше чул:

— Вероятно се чудиш защо в исляма няма жена като Мария. Със сигурност има Айша, има и Фатима, но ти вероятно ще кажеш, че не е същото.

Притесних се, не знаех какво да отвърна.

— Искаш ли да ти разкажа една история? — попита Шамс.

И ми разправи ето какво:

„Имало едно време четирима пътници, един грък, един арабин, един перс и един турчин. Стигнали те в един малък град и решили да си купят нещо за ядене. Но понеже не разполагали с много пари, можели да изберат само едно. Всеки заявил, че предлага най-вкусното нещо на света. Когато ги попитали какво е то, персът рекъл «angoor», гъркът — «staphalion», арабинът поискал «aneb», а турчинът настоял за «uzum». Тъй като разбирали само своя език, четиримата се скарали. От минута на минута се изпълвали с все по-голямо негодувание и огорчение, докато накрая не ги прекъснал един суфист, който минавал край тях. С парите, които четиримата били събрали, той купил чепка грозде. После я сложил в един съд и я натиснал с все сила. Накарал пътниците да изпият сока, а люспите изхвърлил, понеже важна била същността на плода, а не обвивката.“

Християните, евреите и мюсюлманите са като тези пътници. Карат се за обвивката, докато суфистът търси същността — уточни Шамс с усмивка, толкова развълнувана, че нямаше как да не се усмихна и аз. — Опитвам се да ти кажа, че няма причина Майка Мария да ти липсва, защото изобщо не се налага да се отказваш от нея. И като мюсюлманка можеш да се чувстваш привлечена от Мария.