Елиф Шафак - Любов

Предполагам, че така съм приближил края на престоя си в Коня.

Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали сме същите, значи не сме обичали достатъчно.

След като Руми бе посветен в поезията, музиката и танца, той до голяма степен се преобрази. Навремето строг книжник, отхвърлял поезията, и проповедник, наслаждавал се на собствения си глас, докато е поучавал другите, сега Руми сам се превръща в поет и става глас на чистата пустота, макар че едва ли още го е осъзнал докрай. Колкото до мен, аз също се промених и продължавам да се променям. Отдалечавам се от битието си, приближавам се към нищото. От едно годишно време на друго, от един етап на следващия, от живота към смъртта.

Приятелството ни беше благословение, дар Божи. Ние цъфтяхме, радвахме се, растяхме, ликувахме, че сме заедно, вкусвахме абсолютната пълнота и щастие.

Помнех какво ми е казал веднъж Баба Заман. За да пребъде коприната, бубата трябва да умре. Седях сам-самичък в залата, където се бяхме въртели и откъдето всички се бяха разотишли, олелията вече беше стихнала и аз осъзнах, че времето ми с Руми наближава своя край. Чрез дружбата си ние с него бяхме изживели изключителна красота и бяхме разбрали какво е да срещнеш безкрайността чрез две огледала, които непрекъснато се отразяват едно в друго. Но и досега важи старата поговорка: „Където има любов, неминуемо има и болка“.

Нортхамптън, 29 юни 2008 година

Бъди готова за необичайното и неочакваното и ще започнат да ти се случват странни неща, надхвърлящи и най-невероятните мечти — ето какво казваше Азис. Но и една-едничка костица в тялото на Ела не бе готова за странното нещо, случило се тази седмица: Азис З. Захара беше дошъл да се види с нея в Бостън.

Беше неделя вечер. Семейство Рубинстайн тъкмо бяха седнали да вечерят, когато Ела забеляза, че е получила на мобилния си есемес. Реши, че сигурно е от някого от Готварския клуб „Фюжън“, затова не побърза да го прочете. Поднесе специалитета на вечерта: патица с мед, картофи соте и карамелизирани кръгчета кромид лук върху кафяв ориз. Когато тя сложи патицата на масата, всички заточиха зъби. Явно умираше от желание да я опита дори Джанет, въпреки че беше потисната, защото бе видяла Скот с новата му приятелка и бе разбрала, че още го обича.

Вечеряха дълго и бавно, отпиваха от виното и както обикновено, си говореха. Ела се включваше във всички разговори около масата. Обсъди с мъжа си дали да не повикат някого да боядиса беседката в яркосиньо, побъбри с Джанет за натоварената й програма в колежа, а с близнаците — дали да не вземат няколко нови дивидита, включително последните „Карибски пирати“. Чак след като сложи в миялната машина мръсните чинии и поднесе крем брюлето с бял шоколад, й хрумна да си прочете есемеса.

„Здравей, Ела, в Бостън съм, в командировка от списание «Смитсониън». Току-що слизам от самолета. Искаш ли да се срещнем? Отседнал съм в «Оникс» и ми се ще да те видя.

Ела остави телефона и леко замаяна, седна да си изяде десерта.

— Есемес ли си получила? — попита Дейвид, след като вдигна глава от чинията.

— Да, от Мишел — отговори без миг колебание Ела.

Дейвид извърна измъчено лице, избърса си устата със салфетката, после я сгъна изумително бавно и точно на съвършен квадрат.

— Ясно — каза.

Ела знаеше, че той изобщо не й е повярвал, въпреки това обаче почувства, че трябва да продължи да твърди именно това, но не за да убеди съпруга си и да измами децата, а заради себе си, за да намери сили да отиде от дома си до хотела на Азис. Ето защо продължи, като претегляше всяка дума:

— Мишел ми съобщава, че утре сутрин в агенцията има заседание, ще обсъждаме каталога за догодина. Иска да отида и аз.

— Е, в такъв случай не е зле да отидеш — каза Дейвид и очите му блеснаха, от което се разбра, че и той се е включил в играта. — Дали да не те откарам, тъкмо ще пътуваме заедно. Мога да преместя някои ангажименти.

Ела го погледна смаяна. Какво се опитваше да направи той? Нима смяташе да вдигне скандал направо пред децата?

— Ще бъде чудесно — насили се тя да се усмихне. — Но трябва да тръгнем преди седем. Мишел искала да поговорим преди заседанието.

— О, тогава няма да стане — изчурулика Орли, която знаеше, че баща й направо ненавижда да се буди рано. — Изключено е татко да тръгне навреме.

Ела и Дейвид се загледаха втренчено над главите на децата — всеки от двамата искаше другият да направи първата крачка.