Шарлот Бронте - Вийет

— Да ме измамят не е толкова лесно, колкото си въобразяваш. Откъде познаваш младите дами от кралската свита, Джон? Забелязах, че две от тях ти отделиха доста голямо внимание през последния половин час.

— Бих предпочел да не ги гледаш.

— Защо? Защото едната подигравателно насочваше далекогледа си към мене ли? Тя е хубаво, глупаво момиче, но нима се страхуваш, че нейният присмех ще разтревожи старата дама?

— Разумната, възхитителна стара дама! Мамо, за мен ти си повече от десет съпруги.

— Не бъди тъй излиятелен, Джон, защото може да припадна и ще трябва да ме изнасяш, а натежа ли ти по този начин, сигурно ще прекроиш последните си думи и ще възкликнеш: „Майко, едва ли десет жени ще са по-лоши за мен, отколкото си ти!“

След концерта идваше тегленето на лотарията с благотворителна цел. Антрактът помежду послужи за всеобща почивка и най-приятното възможно раздвижване и объркване. Бялото ято напусна сцената, вместо него излезе група от забързани мъже, които започнаха да я подготвят за тегленето, а сред тях — и най-зает от всички — отново се появи познатия силует, не висок, но деен, изпълнен с енергия и дейност за трима. Как се трудеше този господин Пол! Как се разпореждаше и в същото време как се впрягаше в работа! Поне шестима души се въртяха наоколо му, за да местят роялите и т. н., но въпреки това той подлагаше рамо. Преливащата му енергия дразнеше, но беше и забавна. Аз отчасти се възмущавах, ала се и развличах от тази суетня. Но в цялото си раздразнение и предубеждение не можех, докато го гледам, да не открия една приятна „наивност“ във всичко, което вършеше и говореше; нито пък да остана сляпа за известни характерни черти на лицето му, които изпъкваха особено ясно сега, при контраста с групата от по-кротки изражения — дълбоката, будна проницателност на очите му, силното му чело, бледо, широко и изпъкнало, подвижната му, изразителна уста. Той не притежаваше спокойствието на силата, ала бе изпълнен с нейното движение и с нейния плам.

Междувременно целият салон се бе раздвижил, повечето от зрителите бяха станали и стояха прави, за разнообразие, другите се разхождаха наоколо, всички разговаряха и се смееха. Пурпурната част представляваше особено оживена сцена. Дългият облак от господа се бе разпокъсал и се бе смесил с дъгата от дами. Двама-трима мъже с външност на военни приближиха до краля и поведоха разговор с него. Кралицата, стана от стола си се плъзгаше сред редицата от млади дами, които ставаха, щом минеше край тях; видях я на всяка да оказва някакъв знак на внимание — мила дума, поглед или усмивка. На двете хубави английски девойки — лейди Сара и Дженевра Фаншоу, тя каза няколко думи; когато ги остави и двете, а особено последната, сякаш заискриха от задоволство. След това ги заговориха няколко други дами и наоколо им се събра малък кръг от мъже: сред тях — най-близко до Дженевра — стоеше конт Дьо Амал.

— Тук е ужасно задушно — рече доктор Бретън и скочи нетърпеливо. — Люси, майко, искате ли да излезем на чист въздух?

— Ти иди с него, Люси — рече мисис Бретън. — Аз предпочитам да поседя.

Аз също бих предпочела да остана, но желанието на Греъм бе по-важно от моето. Придружих го.

Нощният въздух ни се стори остър — поне на мене, защото той сякаш не го и усещаше; ала беше много тихо и осеяно със звезди небе се простираше над нас съвсем ясно. Наметната бях с кожен шал. Поразходихме се по тротоара. Като минавахме под една лампа, Греъм хвана погледа ми.

— Виждате ми се замислена, Люси. Заради мене ли?

— Страхувам се само, че сте наскърбен.

— Нищо подобно. Затова развеселете се като мене. Когато и да умра, Люси, убеден се, че няма да е от любов. Може да се чувствувам засегнат, може би понякога да се натъжавам, но досега нито сърдечна болка, нито дълбоко сърдечно страдание са успявали да обхванат цялото ми същество. В къщи винаги съм весел, нали?

— Така е.

— Драго ми е, че тя се присмя на майка ми. Не бих заменил старата дама за десет хубавици. Тази подигравка ми направи голямо добро. Благодаря ви, мис Фаншоу! — И той вдигна шапката от къдравите си коси и си поклони с насмешка. — Да — продължи Греъм, — благодаря й. Тя ме накара да почувствувам, че девет от десетте части на сърцето ми са били всякога здрави като желязо, а десета пусна кръвчица от едно одраскване — пробождане с ланцет, което ще мине много бързо.

— Сега сте ядосан, разгорещен и негодуващ. Утре ще мислите другояче.

— Кой, аз да съм разгорещен и негодуващ? Не ме познавате! Напротив, сгорещяването ми мина. Студен съм като нощта — която впрочем май е твърде хладна за вас. Да се връщаме.