Шарлот Бронте - Вийет

И все пак той нито бе опростил, нито бе забравил мис Фаншоу. Ядоса ли се веднъж, доктор Бретън, изглежда, трудно се умилостивяваше; веднъж отчужден, той не се връщаше назад. Поглеждаше я често — не крадливо и смирено, а решително и открито. Сега Дьо Амал стоеше досами нея; наблизо седеше мисис Чолмондли — и те, и тя бяха изцяло погълнати от разговорите, веселието и вълнението, обхванало пурпурните столове, както и останалата плебейска част от публиката. По време на някакъв особено вълнуващ разговор Дженевра повдигна на няколко пъти ръка. Красива гривна просветваше на нея. Забелязах, че искрите й заблестяха в очите на доктор Джон и се разгоряха в някакъв насмешлив пламък. Той се засмя.

— Смятам — рече, — че ще оставя тюрбана на обичайния си жертвен олтар. Там поне, уверен съм, ще го харесат. Дори гризетката не приема подаръка с по-голяма охота. Странно! Защото, доколкото знам, тя е момиче от добро семейство.

— Ала вие не знаете образованието й, доктор Джон — обясних аз. — Прехвърляна през целия си живот от едно чуждестранно училище в друго, тя спокойно може да прибави неграмотността към списъка на своите недостатъци. А доколкото разбирам от думите й, баща й и майка й са възпитани почти по същия начин.

— Зная, че не е богата, и имаше време, когато това ми доставяше радост — каза той.

— Тя ми разправи — продължих, — че са бедни. Всякога е била откровена. Никога не лъже за неща, за които тези чужденци непременно ще те излъжат. Родителите й имат голямо семейство. Заемат такова положение и имат такива връзки, каквито според тях се поддържат с показност. Непрестанната нужда и пълната им безотговорност са ги довели до отчаяна безскрупулност, що се отнася до начините да си набавят средства за хубави дрехи. Това е положението на нещата и това е единственото, което тя виждала от най-ранно детство.

— Напълно го вярвам и възнамерявах да я преобразя в нещо друго. Но, Люси, за да бъда откровен докрай, тази вечер, докато гледах нея и Дьо Амал, почувствувах нещо ново. Усетих го, преди да забележа безочието, насочено към майка ми. Видях да си разменят погледи веднага след като влязоха, и тези погледи ми ги представиха в много неблагоприятна светлина.

— Какво искате да кажете? Нима не знаете, че флиртуват?

— Ха! Флиртували! Флиртът е невинно средство, с което девойката иска да се хареса на сърдечно влюбения в нея мъж. Но това, за което говоря, не беше флирт. То бе поглед на взаимно и тайно разбирателство, не беше нито девически, нито невинен. Жена, красива дори като Афродита, която хвърля или получава подобен поглед, не може да стане моя съпруга. По-скоро ще се оженя за селянка в къса пола и висока шапка, но ще знам, че е порядъчна.

Не успях да сдържа усмивката си. Уверена бях, че преувеличава случилото се. Уверена бях, че Дженевра, въпреки лекомислието си е съвсем почтена. Казах му го. Той поклати глава и заяви, че не е той човекът, който би й поверил своята мъжка чест.

— А всъщност то е единственото — отвърнах аз, — което можене да й поверите спокойно. Тя е готова да опразни кесията на своя съпруг, да положи на голямо изпитание търпението и характера му. Но не вярвам да опетни нито да позволи друг някой да опетни неговата чест.

— Превръщате се в неин застъпник — рече той. — Нима искате да надяна старите окови?

— Не, драго ми е, че ви виждам свободен, и вярвам, че дълго време ще останете свободен. Но в същото време бъдете справедлив.

— Та аз съм справедлив като Зевсовия син Радамант, Люси. Когато веднъж съм се отчуждил, невъзможно ми е да не бъда и строг. Но вижте! Кралят и кралицата стават. Харесва ми тази кралица, има приятно изражение. А и мама е много изморена. Няма да успеем да довлечем старата дама до дома, ако още се бавим.

— Кой, аз ли съм била уморена, Джон? — извика мисис Бретън, на вид също тъй оживена и будна като сина си. — Ако искаш, ще ти докажа, че мога да стоя повече и от тебе. Нека да останем тук до утринта и на разсъмване ще видим кой ще е по-умореният.

— Не желая да правя подобни опити, защото истината е, мамо, че ти си най- издръжливата от неувехлите и най-младата от матроните. Затова умолявам да си тръгваме, предвид познатите нерви и крехкото здраве на твоя син.

— Ах, безочлив младеж! Виждам, че ти се спи и не бива да ти противореча. А и Люси ми изглежда капнала. Срамота, Люси! На твоята възраст цяла седмица от вечеринки не би ме накарала да пребледнея така. Хайде, тръгвайте и двамата, и може да ви е смешно, но старата дама ще си вземе кутията за шапки заедно с тюрбана.