Шарлот Бронте - Вийет

— Както чувам, вашата приятелка прекарвала ваканцията си в пътешествия.

„Приятелка, как не!“ — рекох си аз. Но не желаех да му противореча. Ще бъде тъй, както той иска. Трябваше да приема това твърдение. Нека ми бъде приятелка. И все пак, аз да си поиграя, не се въздържах да запитам кого има предвид.

Беше седнал до работната масичка. Хвана една макара, която започна да развива смутено.

— Дженевра — мис Фаншоу — е заминала със семейство Чолмондли на обиколка из Южна Франция, така ли?

— Да, замина.

— Пишете ли си?

— Ще се учудите ли, ако ви кажа, че и през ум не ми е минавало да очаквам подобна привилегия?

— Случвало ли се е да видите нейни писма?

— Да, няколко, до чичо й.

— Вероятно бликат от остроумие и наивност — душата й е тъй жизнерадостна и толкова непресторена!

— Тя пише напълно разбираемо, когато кореспондира с господин Басомпие. Пише като настойник. — Всъщност посланията на Дженевра до богатия й сродник бяха най-обикновени служебни документи — непрестанно искане на пари.

— А почеркът й? Сигурно е красив, обработен, женствен, нали?

Такъв беше и аз потвърдих.

— Убеден съм, че каквото и да прави, тя го върши добре — забеляза доктор Джон и тъй като нарочно се забавих да му приглася, той подаде: — Вие, като я познавате, можете ли да назовете нещо, в което не е умела?

— Много са нещата, които умее да прави добре. („Между тях е и способността да флиртува“, казах си наум.)

— Кога смятате, че ще се върне в града? — след малко запита той.

— Извинявайте, доктор Джон. Ще трябва да ви обясня. Ласкаете ме много, като ми приписвате тази близост с мис Фаншоу, с каквато аз не се ползувам. Тя никога не е споделяла с мен плановете и тайните си. Истинските й приятели ще трябва да търсите на друго място, а не при мене — например сред такива като семейство Чолмондли.

Той изглежда си помисли, че съм ухапана от ревнива болка, подобна на неговата!

— Простете й — рече. — Съдете я справедливо. Блясъкът на модното я заслепява, ала тя скоро ще разбере, че тези хора са празни, и ще се върне към вас с още по-голяма привързаност и укрепнало доверие. Познавам тези Чолмондли — повърхностни, показни, егоисти. Повярвайте, в сърцето си Дженевра цени вас много повече, отколкото техните подобни.

— Много сте добър — отвърнах рязко. Желанието да отрека приписаните усещания ми гореше устните, ала успях да потуша пламъка му. Приех да ме смута за унижена, отхвърлена и обзета от копнеж за доверие на видната мис Фаншоу. Но повярвай, читателю, приех го с усилие.

— Както виждате — продължи Греъм, — мога да утеша вас, но аз самият не мога да се утеша със същото, не мога да се надявам, че ще ме оцени. Дьо Амал е далеч по-недостоен и все пак много повече й харесва. Проклета заблуда!

Търпението ми този път се изчерпа, и то без предупреждение — изведнъж. Предполагам, че болестта и слабостта ме бяха изтощили и бях станала твърде раздразнителна.

— Доктор Бретън — избухнах, — няма заблуда, равна на вашата. Във всяко друго отношение вие сте истински мъж — откровен, здрав, здравомислещ, с ясен поглед; само по този въпрос се държите като същински роб. Заявявам ви, че когато се отнася до мис Фаншоу, вие не заслужавате уважение.

Скочих и излязох от стаята силно възбудена.

Тази малка сцена се разигра сутринта. Трябваше да го видя чак вечерта и когато го срещнах, разбрах, че съм прекалила. Той не бе омесен от обикновено тесто, нито бе съчетан от прости материали. Докато контурите на характера му бяха оформени цялостно и здраво, детайлите бяха изработени с почти женствена деликатност — изящно, много по-изящно, отколкото би могло да се предполага, отколкото би могло да се вярва дори след това дългогодишно познанство. Всъщност дотогава, докато някой по-остър сблъсък не проявеше със своите последствия неговата чувствителност, деликатното устройство на нервната му система оставаше незабелязано, още повече, защото дарбата да съчувствува не бе силно развита у него. Да чувствуваш сам и да привличаш бързо чувствата на другите, са две отделни качества; малцина притежават и двете, някои — ни едно от тях. Доктор Джон притежаваше едното до съвършенство; и тъй като вече признах, че не притежаваше другото в същата степен, читателят, от своя страна, не бива да прибързва и да го обявява изобщо за неспособен да симпатизира, за безчувствен. Напротив, той беше благ, великодушен мъж. Изплачете му своята нужда — ръката му е винаги щедро отворена. Изречете мъката си — той винаги ще ви изслуша. Но не очаквайте дълбока проницателност, чудотворна интуиция, защото ще останете разочарован. Тази вечер доктор Джон влезе в стаята и лампата озари лицето му, от пръв поглед забелязах целия този негов механизъм.