Шарлот Бронте - Вийет

Доктор Джон, както изглежда, бе привършил визитите си по-рано от обичайното. Фигурата му бе първото нещо, което се изпречи пред очите ми, когато влязох в гостната. Стоеше в нишата пред прозореца срещу вратата и четеше ситния шрифт на вестника при оскъдната светлина на умиращия ден. Огънят пламтеше ярко, но лампата стоеше на масата незапалена, а чаят още не беше донесен.

Що се отнася до мисис Бретън, моята пъргава кръстница — която, сетне научих, била прекарала целия ден на открито, — тя лежеше излегната в дълбокия стол с меките възглавници, унесена в дрямка. Синът й, като ме видя, приближи към мен. Забелязах, че стъпва леко, за да не разбуди спящата; говореше също тъй тихо. В мекия му глас никога не се прокрадваше острота. Приглушен както сега, той по-скоро можеше да приспи, отколкото да стресне дремещия.

— Това тук е едно тихо малко chateau — обясни той, докато ме канеше да седна до прозореца. — Не знам дали сте го забелязали по време на разходките си — макар всъщност и да не се вижда от шосето. На километър и нещо от Порт дьо Креси тръгва алея, която скоро прераства в широка улица и води, през поляни и горички, до самата врата на тази къща. Не е модерна сграда, а е по-скоро в стила на старата градска част. Всъщност това е голям господарски дом, а не дворец. Наричат го La Terrasse, защото фасадата му се вдига от една широка торфена алея, откъдето пък няколко стъпала отвеждат през тревист склон към булеварда. Ето, погледнете отсреща! Луната изгрява. Колко е красива през стволовете на дърветата.

Но има ли място, където луната да не изглежда красива? Коя местност, прихлупена или открита, не се разхубавява от нейната светла окръжност? Розова или огнена, тя се вдигаше сега над отсрещната страна. Докато наблюдавахме румения й образ, тя се превърна в златна и скоро изплува, чиста, неопетнена, по тихото вече небе. Как влияеше луната на доктор Джон — успокояваше ли го, или го натъжаваше? Изпълваше ли го с любовен копнеж? Струва ми се, че да. Макар да не бе от хората, които въздишат, докато я наблюдаваше, той въздъхна — въздъхна съвсем леко. Ненужно бе да питам коя е причината за тази въздишка. И след като го знаех, помислих, че донякъде е мой дълг да спомена името й. естествено, той бе готов за подобен разговор. Забелязах в погледа му да напират безброй думи, въпроси, любопитство — порой от слова и чувства, възпирани, казах си, единствено от неловкостта да заговори. Да му спестя тази неловкост бе най-доброто, най-полезното, което можех да сторя. И тъкмо си бях измислила подходяща фраза: „Сигурно знаете, че мис Фаншоу замина на обиколка със семейство Чолмондли“ — тъкмо отварях уста да я изрека, той провали намеренията ми като подхвана друга тема.

— Първото, което сторих тази сутрин — рече, като скри чувствата в джоба си, обърна гръб, на луната и седна, — бе да отида на улица „Фосет“ и да кажа на готвачката, че сте на сигурно място, в добри ръце. И представете си, тя все още не бе открила отсъствието ви от дома! Мислела, че сте във спалнята. Ето с какви грижи сте били заобиколено!

— О! Но това е обяснимо — отвърнах аз. — единственото, с което Готон можеше да ми помогне, бе да ми донесе малко билков чай и коричка хляб, а понеже през изминалата седмица й отказвах дори това, добрата жена се умори да притичва безполезно от далечната кухня до училищната спалня и ме навестяваше само веднъж на ден, по обед, да оправя леглото ми. Повярвайте обаче — тя е добродушно създание и би ми сготвила с радост овнешки котлети, стига да можех да ги изям.

— А мадам Бек защо ви изостави съвсем сама?

— Откъде да знае мадам Бек, че ще се разболея?

— Нервната система е основната причина за заболяването ви, нали?

— Не зная дали е нервната ми система, но бях ужасно паднала духом.

— Нещо, на което не се помага нито с хапчета, нито със сиропи. Медицината не е в състояние да повдигне ничий дух. Знанията ми отстъпват пред прага на ипохондрията. Мога само да надникна, да видя стаята за мъчения, но нито зная да кажа, нито да сторя кой знае какво. Ще ви помогне единствено веселата копмания. Трябва да оставате колкото може по-малко сама. И много да се разхождате.

Тези забележки бяха последвани от моето мълчаливо съгласие и от тишина. Звучат чудесно, казах си, и крият уверената присъда на навика и печата на чести повторения.

— Мис Сноу — подхвана доктор Джон, след като въпросът да здравето ми, включително и за нервната ми система, слава богу, вече бе разисквана и приключена, — позволявате ли да ви запитам каква религия изповядвате? Католичка ли сте?