Шарлот Бронте - Вийет
Здесь есть возможность читать онлайн «Шарлот Бронте - Вийет» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.
- Название:Вийет
- Автор:
- Жанр:
- Год:неизвестен
- ISBN:нет данных
- Рейтинг книги:5 / 5. Голосов: 1
-
Избранное:Добавить в избранное
- Отзывы:
-
Ваша оценка:
- 100
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
Вийет: краткое содержание, описание и аннотация
Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Вийет»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.
Вийет — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком
Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Вийет», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.
Интервал:
Закладка:
— Не е лошо като за пансионат — отсъди той. А след това додаде мило: — Кураж, приятелко! Малко повече смелост — малко повече самочувствие, господин Люсиен, и всичко ще бъде наред!
Сент Пиер отново се присмя с присъщия й леден, змийски маниер.
Аз бях раздразнителна, защото бях възбудена, и не се сдържах да се извърна към нея и да й заявя, че ако тя не беше дама и аз не бях джентълмен, бих почувствувала желание да я извикам на дуел.
— След представлението, след представлението — възкликна господин Пол. — тогава ще разпределя двата си пистолета между вас и ще уредим спора както подобава. Това ще е всъщност продължение на старите дрязги между Англия и Франция.
Наближаваше моментът за вдигане на завесата. Господин Пол, като ни нареди пред себе си, произнесе кратка реч подобно генерал преди началото на боя. Не знам какво каза, помня само, че ни посъветва всяка да се пропие от чувството за собствената си незначителност. Бог ми е свидетел — този съвет ми се стори съвсем излишен за някои от нас. Звънна звънец. Аз и още две други бяхме изтикани на сцената. Звънецът прозвуча отново. Аз трябваше да произнеса началните думи.
— Не гледайте публиката, не мислете за нея — прошепна господин Пол в ухото ми. — Мислете си, че сте на тавана и че играете пред плъховете.
— Той изчезна. Завесата се вдигна, нагъна се към тавана. Силните светлини, дългата стая, радостната тръпка, всичко това като че избухна пред очите ми. Помислех си за хлебарките, да старите кутии, за проядените от червеите писалищни маси. Изрекох репликата си лошо, но все пак я изрекох. Трудни бяха първите думи, те ме разкриха факта, че не от тълпата се боях, а от собствения си глас. Непознати и чужденци, публиката не бе нищо за мене. Нито пък мислех за нея. Щом веднъж езикът ми се развърза и гласът ми овладя истинския си тембър и естествения си тон, вече не мислех за друго освен за образа, който претворявах, и за господин Пол, който слушаше, следеше, окуражаваше ни иззад сцената.
Малко по малко, усещайки да ме обземат необходимите сили — онази пружина, която дава вътрешен устрем и подем, — аз се успокоих дотолкова, че да забелязвам партньорките си. Някои от тях играеха отлично, особено Дженевра Фаншоу, която трябваше да кокетира с двама обожатели, и се справяше чудесна — всъщност тя играеше сама себе си. Забелязах я, че на няколко пъти вложи определена нежност и подчертана склонност в поведението си към мен — мижитурката. Тя ме предпочиташе с такова подчертано внимание и оживление, такива погледи хвърляше към възхитената и заслушана аудитория, че веднага разбрах: играеше, за да се хареса някому, проследих погледа й, усмивката, жестовете и скоро открих, че поне си е избрала красиви и достоен обект за прицел. Изложен изцяло на стрелите й — по-строен от всички останали зрители и следователно оголен за ударите, — спокоен, но напрегнат, там стоеше един познат образ — доктор Джон.
Картината бе някак си многозначителна. Видът на доктор Джон говореше нещо, макар да не разбирах какво точно. Това ме оживи, аз си съчиних интрига. Вложих онова, което мислех, в ролята, която изпълнявах; изпълних с тези си мисли ухажването на Дженевра. В „Нашия“, или искрено влюбения, аз си представих доктор Джон. Дали го съжалявах? Не, аз ожесточих сърцето си, станах негов съперник и го победих. Знаех, че съм мижитурка, но докато той беше нежелан, аз можех да се харесам. Сега зная — играех, изпълнена с желание и решимост да спечеля и победя. Дженевра подхвана моята игра; помежду си ние изменихме характера на образа, разкрасихме го отначало докрай. Между действията господин Пол ни заяви, че не знае какво ни е прихванало, и ни се поскара.
— Правите го по-хубаво от първообраза — каза той, — но и тъй не е лошо.
И аз не знам какво ме бе прихванало, ала много ми се щеше да затъмня „Нашия“, т. е. доктор Джон. Дженевра беше нежна, в такъв случай можех ли аз да не бъда мъжествена? Запазвайки същността, неустрашимо промених духа на ролята. Без сърце, без интерес не бих могла изобщо да играя. А ролята трябваше да бъде изиграна — в такъв случай нуждаех се от остра подправка; тъй подлютена, аз я изпълнявах с увлечение.
Това, което почувствувах през онази нощ, бях очаквала да усетя и почувствувам толкова , колкото и да бъда вдигната в дълбок транс на седмото небе. Хладнокръвна, без желание, уплашена, бях приела една роля, за да угодя другиму, а скоро след това, запалена, увлечена, набираща смелост, аз играех за собствено удоволствие. Ала на другия ден, когато премислих нещата, дълбоко възроптах срещу подобни любителски представления и макар да ми бе драго, че не отказах на господин Пол и поне веднъж успях да изпитам истинските си сили, взех твърдо решение никога вече да не се оставям да ме въвлекат в подобна история. Изведнъж се оказа, че в мене се крие силна склонност към драматически изяви; да развия и да упражнявам тази новооткрита своя дарба, би ме дарило с цял свят на непознати радости, но за човек, който е само страничен наблюдател на живота, това бе невъзможно. Способностите и копнежът трябваше да бъдат потиснати и аз ги потиснах, арестувах ги зад ключалката на едно здраво решение, което нито Времето, нито Изкушението намериха сили да разбият.
Читать дальшеИнтервал:
Закладка:
Похожие книги на «Вийет»
Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Вийет» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.
Обсуждение, отзывы о книге «Вийет» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.