Шарлот Бронте - Вийет

Трябва да сте дъщеря на незначителен баща: пристигнахте във Вийет и веднага се хванахте да гледане малки деца. Нямате никакви близки, вече сте на двадесет и три — значи не сте млада; нямате привлекателни качества, липсва ви хубост. Що се отнася до почитатели, изобщо не го знаете какво е, не умеете дори да разговаряте на тази тема. Седите занемяла, когато другите учителки заприказват за това. Никога, предполагам, не сте се влюбвала и никога не ще се влюбите, подобно чувство ви е непознато. И толкоз по-добре, защото дори някога сърцето ви да се разбие, вие самата не сте в състояние да разбиете ничие сърце. Всичко казано дотук е истина, нали?

— Голяма част е чиста истина, и то безпощадна. В душата ви, изглежда се крие доброта, Дженевра, щом можете да говорите тъй откровено. Онази змия, Зели Сент Пиер, не би могла да изрече онова, което изрекохте вие. И все пак, мис Фаншоу, колкото и да ви изглеждам злополучна, пукната пара не давам да бъда на ваше място — да имам вашия характер и външността ви.

— Само защото не съм била умна, а то е единственото, което ми интересува! Никой друг освен вас не го е грижа за това.

— Напротив, намирам ви за умна — по вас си начин. — дори за много умна. Но вие приказвахте за разбиване на сърца — забавление, което не съм в състояние да оценя. Кажете, моля, кого си въобразявате, че сте екзекутирала тази вечер?

Тя доближи устни до ухото ми.

— Изидор и Алфред дьо Амал — и двамата са тук — прошепна тя.

— О! Така ли? Бих искала да ги видя.

— Браво! Най-сетне любопитството ви се разбуди. Последвайте ме, ще ви ги покажа.

И тя гордо ме поведе.

— От никоя класна стая не можете да ги огледате както трябва — обясни Дженевра, извръщайки се към мен, — мадам ги държи на голямо разстояние. Ще пресечем градината, ще влезем през коридора и ще ги приближим откъм задната им страна. Ако ни видят, ще ни се скарат, но няма значение.

Този път ми беше все едно. Пресякохме градината, проникнахме в коридора през един тих заден вход и приближавайки „карето“, но закриляни от сянката на коридора, озовахме се близо до групата млади мъже.

Предполагам, че щях да разпозная победителя дьо Амал и без да ми го покаже. Той беше дребно конте с прав нос и правилни черти. Казвам „дребно конте“, макар да беше среден на ръст, ала всичките му черти бяха дребни, такива бяха ръцете и нозете му, беше красив и загладен, издокаран като кукла. Облечен беше елегантно, накъдрен, с чудесни обувки, връзка и ръкавици — наистина бе очарователен. Изрекох това на глас.

— Каква мила личност! — възкликнах, похвалих вкуса на Дженевра и я запитах какво според нея ще прави Дьо Амал с парчетиите от сърцето, което е разбила — дали ще го скъта в шишенце за ароматни соли и ще го съхрани в розово масло? Заявих освен това с дълбоко възхищение, че ръцете на полковника едва ли са по-големи от ръцете на самата мис Фаншоу, тъй че той би могъл да носи собствените й ръкавици, обясних й колко съм прехласната от буйните му къдрици, а що се отнася до широкото му гръцко чело и изключителното му, класическо лице, признах, че не ми стигат думи да възхваля подобно съвършенство, както трябва.

— Ами ако беше влюбен във вас? — подхвърли жестоката във възбудата си Дженевра.

— О, небеса! Какво блаженство! — възкликнах. — Но, моля ви, не бъдете безчовечна, мис Фаншоу. изричайки подобни думи, все едно че показвате на бедния, пропъден Каин далечните очертания на рая.

— Значи го харесвате!

— Като сладкишите, конфитюрите и парниковите цветя!

Дженевра се възхити от вкуса ми, понеже самата обичаше подобни неща. Затова с готовност прие, че и аз ги обичам.

— Хайде, покажете ми Изидор! — Признавам, че изпитвах далеч по-голямо любопитство да видя него, отколкото съперника му, ала Дженевра бе захласната по първия.

— Алфред бе допуснат тук тази вечер — продължаваше тя — благодарение на леля си, мадам баронеса Дьо Дорлодот; а сега, след като го видяхте, разбирате ли защо през цялата вечер съм в такова чудесно настроение, защо играх така добре, защо танцувах тъй вдъхновено и защо съм щастлива като кралица? Боже! Боже! Какво забавление бе за мен да поглеждам първо към него, а сетне към другия и да подлудявам и драмата!

— Но този другият — къде е той? Покажете ми Изидор.

— Не искам.

— Защо?

— Срамувам се заради него.

— Но какви са причините?

— Защото — защото (с тих шепот) — защото има такива бакенбарди — оранжеви — червени- затова!

— Най-сетне изплюхте камъчето! — възкликнах аз. — Няма значение, покажете ми го все пак. Обещавам да не припадна.