Шарлот Бронте - Вийет

— Този нежен ангел! — възкликнах. — Каква жестока мисъл! Не сте ли прекалено строг, доктор Джон?

И тук вече замълчах. За втори път през тази вечер аз надминавах себе си — смело изоставях природните си склонности — и разговарях необмислено, импулсивно, нещо, което много ме стресна, когато поразмислих. Бих ли могла да предположа, когато ставах тази сутрин, че преди да е паднала нощта, ще съм играла ролята на весел влюбен в един водевил, а само час по-късно най-откровено ще разисквам с доктор Джон неговата несподелена любов и ще го разубеждавам в илюзиите му? Тогава това би ми се сторило тъй невероятно, както да се издигна към небето с балон или да предприема пътешествие към нос Хорн.

След като бяхме преминали по цялата алея, докторът и аз поехме назад; отражението от прозореца отново освети лицето му. Той се усмихна, но очите му бяха тъжни. Как бих искала сърцето му да е спокойно! Как тъгувах, че е толкова нещастен, и то нещастен по такъв повод! Той — с всичките си достойнства — той да страда от несподелена любов! Тогава не знаех, че на някои сърца мъката от поражението действува благотворно, не си и помислях, че някои билки, „без мирис, когато са цели, издават аромат, когато ги смачкаш“.

— Не скърбете, не тъжете — избухнах аз. — Ако у Дженевра има капчица човещина, достойна за вашето чувство, тя ще изпита — тя трябва да ви отвърне с привързаност. Развеселете се, не губете надежда, доктор Джон. Кой да живее с надежда, ако не вие?

В отговор на тази своя реч получих каквото, предполагам, и заслужавах — поглед изпълнен с изненада, стори ми се дори — с неодобрение. Разделихме се и аз се прибрах смразена. Часовниците и камбаните отмерваха полунощ, хората бързо се разотиваха. Празненството бе привършило, лампите гаснеха. Само след час училищната постройка и пансионът тънеха в мрак и тишина. Легнах и аз, но не заспах. Не ми беше лесно да спя след един тъй изтощителен ден.

Подир празненството в чест на мадам Бек с трите предшествуващи го седмици на отпущане, с неговите дванадесет часа на бурно веселие и развлечения и с последвалия го ден на пълна почивка настъпи много различно време — два месеца на истинско съсредоточаване, на сериозно, задълбочено учение. Тези два месеца, последните от учебната година, бяха всъщност единствените истински работни месеца в годината. За тях бе отложена — в тях бе съсредоточена както от преподавателите, тъй и от страна на ученичките — главната тежест от подготовката за изпитите, предшествуващи раздаването на наградите. Кандидатките за награди трябваше да се трудят най-задълбочено, преподаватели и учители трябваше да напрегнат мишци в колелото, да подтикват изостаналите и старателно да помагат и да обучават надеждните. Необходимо бе да се подготви достойна демонстрация, да се подреди съдържателна изложба за публичен показ и за постигането на тази цел всички средства бяха позволени.

Почти не забелязах как работят останалите учители — гледах своята работа; задачата ми никак не беше лека, защото ми предстоеше да налея в деветдесет мозъка онова, което те смятаха за много сложна и трудна наука — английския език; и да привикна деветдесет мозъка към произношение, което всички те намираха за непосилно — съскащите и фъфлещите съгласни на английските острови.

Настъпи изпитният ден. Отвратителен ден! Подготвян с напрежение и старание, дочакан с набързо и небрежно навлечени дрехи — нямаше ги прозрачните и феерични рокли, нямаше ги белите тюлове и тънките поли; сдържано, спретнато, скромно, такова беше облеклото. Струваше ми се, че аз съм особено обречена, защото от всички учителки най-голямата тежест и изпитание падаха единствено върху мен. От другите не се очакваше да изпитват по предметите, които преподаваха, тъй като преподавателят по литература, господин Пол, поемаше това задължение върху себе си. Той, този училищен самодържец, събираше всички юзди в дланта на едната си ръка, отпъждаше яростно всички колеги, отказваше всяка помощ. Самата мадам, която очевидно много искаше да проведе изпита по география — и тя бе принудена да отстъпи и да се подчини на заповедите на своя деспотичен роднина. Той отстрани целия щаб от преподаватели — и мъже, и жени — и се изстъпи на изпитната катедра. Нервираше го това, че трябва все пак да направи това изключение от правилото. Не знаеше английски. Принуден бе да остави този клон от образованието в ръцете на учителката по английски, и го стори с облик на детинска ревност.