Шарлот Бронте - Вийет

Мадам Бек разгледа забележителната гледка с пълно спокойствие. Не се усмихна, нито се намръщи;по сериозното й лице не премина гняв, нито отвращение или пък изненада; тя не се потруди да събуди жената. Посочи четвъртото легло и ми даде да разбера, че там ще спя, като загаси свещта и я замени с нощна лампа, през междинната врата, която остави открехната, се вмъкна в своята собствена стая — голямо, добре обзаведено помещение, както се виждаше през пролуката.

Молитвите ми през тази нощ се състояха главно от благодарности. Какво ли не бях преживяла от сутринта, напътствувана като от невидима сила, и как благополучно завършиха патилата ми! Едва можех да повярвам, че съм напуснала Лондон само преди четиридесет и осем часа без ничии напътствия, без никакви надежди!

Спя много леко. Посред нощ внезапно се събудих. Навред беше тихо, но в стаята стоеше изправена бяла фигура — мадам в дълга нощница. Приближавайки се безшумно, тя нагледа трите деца в трите легла. Приближи. Престорих се на заспала и тя дълго стоя втренчена в мен. Последва кратка, странна пантомима. Мадам остана цял четвърт час край леглото ми, изучавайки моето лице. Сетне се наведе внимателно, повдигна нощната ми шапка и се отдръпна, за да види косите ми. Огледа ръката ми, отпусната върху завивката. След това се обърна към стола с дрехите. Като я чух да ги докосва и да ги повдига, отворих очи, защото, признавам, исках да разбера докъде ще доведе желанието да ме проучва. А то я отведе доста далеч; прегледа всяка част от облеклото ми. Разбрах мотивите за постъпката й — желаеше от състоянието на облеклото да се информира за неговата собственица, за средствата й, за чистотата й и т. н. Целта й оправдавах, но средствата — не. В роклята ми имаше джоб. Тя го обърна. Преброи парите в кесията, отвори бележничето ми, хладнокръвно го разлисти и измъкна измежду страниците малък, сплетен кичур от сивите коси на мис Мачмънт. Особено внимание отдели на връзката с трите ключа — от куфара, от бюрото и от кутията ми за бродерия. Всъщност тя се оттегли с тях в своята стая. Тихо се привдигнах и я проследих с поглед. Ключовете, читателю, не бяха върнати, преди да са оставили отпечатъците си върху восъка на тоалетната в съседната стая. След като всичко туй бе извършено внимателно и скришно, имуществото ми бе върнато на мястото си, а дрехите ми бяха сгънати внимателно както преди. От какъв характер бяха заключенията на проучването? Благоприятни ли бяха, или не? Напразен въпрос. Каменното лице на мадам (защото на нощното осветление то наистина изглеждаше каменно; в салона изражението му бе човешки и майчинско) не издаваше нищо.

След като изпълни дълга си — уверена съм, че в нейните очи извършеното изглеждаше като дълг, — тя се привдигна, безшумна като привидение. Тръгна към своята стая. На вратата се извърна и спря очи върху героинята на бутилката, която все още спеше дълбоко и похъркваше. Мисис Свини (предположих, че това е мисис Свини — Англис, или Ибернис Суини) — присъдата на мисис Свини се четеше в очите на мадам Бек; те излъчваха непоколебимост. Мадам не наказваше за грешките веднага, но неизменно наказваше. Всичко това беше неприсъщо на англичаните; намирах се наистина в чужбина.

Утрото ми позволи да се запозная по-отблизо с мисис Суини (както всъщност се наричаше). Тя се беше представила на своята настояща работодателка като английска дама — жителка на Мидълсекс, изпаднала в беда, която, уж говорела английски с най-чест лондонски акцент. Мадам разчитайки на своите собствени средства за незабавно откриване на истината и с присъщата си неустрашимост да наема служители без препоръка (нещо, доказано блестящо в моя случай), ангажирала мисис Суини за гувернантка на трите си деца. Едва ли е необходимо да обяснявам на читателя, че тази дама всъщност произхождаше от Ирландия. Не се осмелявам да определям произхода й. Тя смело заявила, че била „възпитала и отгледала дъщерята и сина на един маркиз“. Според мене е била бавачка, кърмачка или перачка в някое ирландско семейство. Говореше на селски диалект, смешно примесен с купешки думи. По някакъв съмнителен начин се бе сдобила с дрехи с подозрителна пищност — рокля от плътна и скъпа коприна, които й стояха смешно, шити очевидно за друга, бонета, украсени с истинска дантела, и накрая — най-важната част от тоалета й, един предмет, който извикваше бурното възхищение на цялото домакинство и укротяваше иначе зле настроените към нея учители и прислужници, и докато широките й плещи се криеха под това царствено наметало, бе в състояние да смири дори самата мадам — един истински индийски шал, „un veritable Cachmire“, както се изразяваше мадам Бек с нескрито уважение и удивление. Уверена съм, че без този „кашмир“ тя не би се задържала в пансиона дори и два дни; благодарение на него и само на него преживя там цял месец.