Шарлот Бронте - Вийет

Пак повтарям: мадам беше много силна и много способна жена. Училището предлагаше за нейните възможности твърде ограничено поле; тя бе способна да управлява цяла нация, имаше енергия да ръководи бурно законодателно събрание. Никой не бе в състояние да я сплаши, да я раздразни, да изчерпи търпението й или да я надхитри. В своята личност тя би могла да обедини и да изпълнява едновременно задълженията на министър-председател и на директор на полицията. Мъдра, неотстъпчива, недоверчива, потайна, силна, безстрастна, вечно нащрек и неразгадаема, съобразителна и безчувствена, с много хубава външност — какво повече би могло да се желае?

Прозорливият читател едва ли би помислил, че съм събрала, за да мога да му разкажа, всички гореизложени познания за нея в течение само на един месец или на половин година. Не! Онова, което отпърво забелязах, беше процъфтяващата външност на един преуспяващ образователен институт. Виждах голяма сграда, изпълнена със здрави, весели момичета, всички облечени добри, повечето от които хубавици, които получаваха знания по удивителен лесен метод, без болезнено напрежение или напразно пилеене на сили; наистина не напредваха кой знае колко бързо по ни един предмет; не се преуморяваха, но бяха непрестанно заето и никога — потиснати. Учителското тяло бе по-претоварено, защото, за да се щадят учениците цялата истинска умствена работа падаше върху преподавателите и възпитателите, но задълженията се разпределяха така умело, че когато работата беше уморителна, те се сменяха през къси периоди. Накратко това беше чуждестранно училище, чийто живот, ритъм и разнообразие, представляваха пълен и много привлекателен контраст в сравнение с много английски институции от подобен вид.

Зад къщата имаше обширна градина и лятно време ученичките прекарваха по-голяма част от времето навън, сред розовите храсти и плодородните дървета. През летните следобеди мадам се настаняваше пред обширната и обрасла със зеленина беседка, викаше класовете един по един и караше момичетата да сядат край нея, да шият и четат. Междувременно учителите идваха и си отиваха — изнасяха кратки и интересни лекции вместо уроци, а ученичките си записваха казаното или не записваха в зависимост от настроението, спокойни, че всякога могат да препишат изпуснатото от своите другарки. Освен редовните месечни почивни дни католическите религиозни празници носеха чести почивки през цялата година; понякога в светла лятна утрин или лятна привечер пансионерките биваха извеждани на дълги разходки в полята, където се подкрепяха с банички и бяло вино, с прясно мляко и селски хляб или пък с кифли и кафе. Всичко това изглеждаше много приятно, а мадам се проявяваше като самата доброта; учителите и те не бяха лоши, защото можеха да бъдат къде по-зли, а и ученичките, макар малко шумни и буйни, олицетворяваха здраве и веселие.

Така приятна изглеждаше картината, погледната от разстояние, ала дойде време, когато разстоянието се скъси — тук става дума за мен, — когато ме смъкнаха от кулата ми в детската стая, откъдето наблюдавах, и ме накараха да се сблъскам лице в лице с този малък свят на улица „Фосет“.

Един ден стоях горе, както обикновено изпитвах децата по английски и в същото време преправях една копринена рокля на мадам, когато тя влезе в стаята с присъщото й изражение и чело, свъсено от сериозни мисли, което я правеше неприветлива. Седна на стола насреща ми и остана мълчалива. Дезире, най-голямото момиченце, ми четеше някакво кратко есе от учебника на мисис Барбо, а пък аз я карах да превежда начаса от английски на френски, за да се уверя, че разбира онова, което чете. Мадам слушаше.

Веднъж без уговорки, тя заяви с обвинителен тон:

— Мис, в Англия вие сте били гувернантка!

— Не, госпожо — отвърнах усмихната, — грешите.

— Значи за пръв път преподавате английски на моите деца?

Отвърнах утвърдително. Тя отново се смълча, но докато измъквах една карфица от игленика, вдигнах поглед и видях, че съм обектна на наблюдение. Тя ме държеше под око, оглеждаше ме в мислите си, преценяваше ми от всички страни да види подхождам ли за нещо, замислено от нея, претегляше ме колко струвам. Мадам вече беше огледала всичките ми принадлежности и смятам, че също тъй добре познаваше душевните ми качества, но от този миг в продължение на петнадесетина дни тя ме подложи на нови изпитания. Подслушваше зад вратата на детската стая, когато стоях вътре с децата й, следваше ме отдалеч, когато ги извеждах на разходка в парка или по булеварда. След този обстоен предварителен оглед мадам направи следващата стъпка.