Шарлот Бронте - Вийет

Открихме, че в хотел „Креси“ вече знаят за случилото се. Дженевра била писала на братовчедка си Полина и намекнала за намеренията си да встъпи в брак. Влязло се във връзка и със семейство Дьо Амал. Господин Дьо Басомпие беше по следите на бегълците. Но ги залови твърде късно.

През седмицата пощата ми донесе писмо. Най-добре да го цитирам, защото в него се изясняват няколко неща:

Мила ми стара Тиме (съкратено от Тимон), както виждаш, поех по пътя — излетях като изстрел. Алхред и аз още от самото начало си бяхме намислили да се оженим така; никога не сме смятали да се бракосъчетаем по скучния обичаен начин. Алхред е прекалено темпераментен за подобни обреди, а и аз също — слава на бога! Знаеш ли, Алхред, който отначало те наричаше „Дракона“, толкова се привърза към теб от честите ви срещи през последните месеци, че вече е много приятелски настроен. Той се надява да не ти липсва, след като вече го няма, моли те да го извиниш за малките тревоги, които може би ти е създал. Страхува се, че доста те е пообъркал веднъж, когато сте се сблъскали на тавана тъкмо когато си четяла някакво писмо, очевидно от по-особен характер, ала не устоял на изкушението да те поизплаши, толкова си била захласната от твоя кореспондент. Но ти пък от своя страна веднъж си го стреснала, когато си се втурнала да си търсиш дреха или шал, или някаква друга одежда в мига, когато той тъкмо се канел, докато ме чакал, да изпуши една пура.

Започваш ли вече да разбираш, че господин конт Дьо Амал е монахинята от тавана и че е идвал там, за да се среща с твоята покорна робиня? Сега ще ти кажа как го правеше. Знаеш, че „Атене“ се намира от другата страна на високия зид, който граничи с твоето място за разходка, „забранената алея“. Алфред умее да се катери тъй добре, както умее да танцува и да се фехтува. Забавно му беше да се промъква в нашия пансион, като първо изкачваше стената, след това по онова високо дърво над голямата беседка, което опира клони о покривите на по-ниските наши сгради, се прехвърляше над стаята на първи клас и над голямата зала. Впрочем една нощ паднал от това дърво, счупил клони, едва не си прекършил врата и накрая, докато бягал, щял да умре от страх, защото едва не се натикал в ръцете на двама души — мадам Бек и господин Еманюел, — които се разхождали по алеята. От голямата сграда не е трудно да се стигне до най-високото здание, а оттам — на тавана. Прозорецът на покрива, както знаеш, е отворен денонощно, той влизаше оттам. Преди година случайно му бях споменала нашата легенда за монахинята. Това ни подсказа романтичното хрумване да се преоблече като привидение — нещо, което, трябва да признаеш, много умело успя да стори.

Ако не беше черната монашеска роба и бялата забрадка, щеше да бъде заловен на няколко пъти както от тебе, така и от оня йезуитски тигър, господин Пол. Той смята и двама ви за първенци по виждането на духове и големи смелчаци. Но онова, на което се учудвам, е не твоята смелост, а умението ти да пазиш тайна. Как можеш да понасяш посещенията на това едро привидение, без да изкрещиш, без да кажеш никому, без да вдигнеш на крак цялата къща и всички съседи?

Ах, да — а хареса ли ти монахинята за другарка по легло? Аз я облякох. Нали беше сполучлива? Изпищя ли, като я видя? Ако бях аз, щях да си загубя ума, но твоите нерви са като въжета — като желязо! Уверена съм, че не си и трепнала. Ти не притежаваш чувствителността на хората като мене. Безчувствена си и към болките, и към страха, и към скръбта. Ти си един истински стар Диоген.

А сега кажи, старо, не ми ли се сърдиш за лунното ми бягство и тайния ми брак? Уверявам те, много е забавно и аз го сторих отчасти за да подразня тази кокетка, Полина, и оная мечка, доктор Джон — да им покажа, че въпреки всичките им фасони и аз като тях мога да се омъжа. Отначало господин Дьо Басомпие много се разгневи на Алфред, заплаши да го даде под съд за „отвличане на малолетна“ и тям подобни. Беше толкова дълбоко разтревожен, че се принудех да разиграя една малка мелодрама — паднах на колене, ридах, плаках, наквасих три носни кърпички. Естествено милият чичо накрая се предаде; а какъв беше тогава смисълът да вдига толкова шум? Сега съм омъжена и това е всичко. Ако той продължава да си разправя, че бракът ни бил незаконен, защото не съм била пълнолетна — как не! Сякаш това има някакво значение! Омъжена съм по същия начин, като да съм на сто години. Но, тъй или инак, отново ще се оженим, и аз ще получа зестра, а мис Чолмондли ще поеме грижата за сватбата. Има дори надежда господин Дьо Басомпие да ми даде нещичко, а това няма да е лошо, тъй като милият ми Алфред не притежава друго освен благородническата титла, лична и наследствена, и своята заплата. Съжалявам само, че чичо поставя условия, а не постъпва като истински щедър, благороден човек; заяжда се и казва, че щял да ми даде зестра само ако Алфред му представел писмено обещание от деня, в който му се дадат парите, никога вече да не играе карти и зарове. Обвиняват моя ангел, че обичал хазарта. Не зная нищичко за това, но зная, че той е едно мило, обожаемо същество.