Шарлот Бронте - Вийет

Господин Еманюел приближи, за да успокои нейния плам и да сложи ред в хаоса. След като прибра книгите, той хвана Силви и я мушна под палтото си, където тя се свря, тиха като мишка, с подадена навън главичка. Беше дребна, лицето й бе хубавко и невинно, ушите й бяха дълги и копринени, очите й бяха много красиви. Щом я видех, сещах се за Полина дьо Басомпие. Прости ми за сравнението, читателю, но то бе неизбежно.

Господин Пол я погали и потупа. В тази ласка нямаше нищо чудно, Силви подканваше към гальовност с хубостта и живостта си.

Докато галеше кученцето, очите му гледаха книгите и тетрадките, спряха се на религиозната брошура. Устните му се раздвижиха, едва се сдържа да не заговори. Как! Нима е обещал никога вече да не приказва с мене? Ако е било тъй, то сега благоразумието му надделя, той сметна, че ще е по-честно да наруши клетвата, отколкото да й остане верен и с усилие произнесе:

— Както виждам, все още не сте прочели брошурата, нали? Изглежда не ви се струва достатъчно интересна.

Отвърнах, че съм я прочела.

Той чакаше с надежда, че ще му кажа мнението си, без да ме е питал. Но след като не ме беше питал, на мен не ми се искаше да отговарям. Ако трябваше да се правят отстъпки, ако трябваше да се предявяват искания, то това трябваше да го стори послушното учение на отец Силас, а не аз. Очите му ме погледнаха кротко, от тях се излъчваше мекота, в тях прочетох загриженост и вълнение, откри чувства противоречиви, укор, примесен с разкаяние. Стори ми се, че би му било драго, ако бе открил у мене някакво вълнение. Но аз не бях в състояние да реагирам така. След миг обаче той щеше да разбере колко съм смутена, затова взех няколко пера от масата си и съсредоточено взех да ги подострям.

Знаех, че това ще промени настроението му. Никога не ме оставяше да остря перата си. Ножът ми всякога беше тъп и ръката — несръчна; режех и стържех недодялано. Исках да го върна в нормалното му състояние, да го накарам да се отпусне, да го раздразня.

— Ах, че сте непохватна! — възкликна най-сетне. — Ще се нараните!

Остави Силви на земята, като я накара да легне кротко до шапката му, измъкна от ръцете ми ножа и перото и започна да дялка и остри върха му с точността и бързината на някаква машина.

— Хареса ли ви книжката? — запита.

Потискайки една прозявка, отвърнах, че не зная точно.

— Развълнува ли ви?

— Едва не ме приспа.

След кратко мълчание той подхвана отново:

— Вижте какво! Не бива да ми отговаряте по такъв начин. Колкото и да сте лоша — сега не му е времето да изброяваме всичките ви недостатъци, — все пак бог и природата са ви надарили с достатъчно чувствителност и съчувствие, за да се трогнете от един тъй вълнуващ призив.

— Нищо подобно — възкликнах раздразнено. — Изобщо не ме развълнува, нито за миг!

И за доказателство измъкнах от джоба си една съвсем суха носна кърпичка, чиста и още неразтворена.

В резултат върху ми се изсипаха обвинения, по-скоро остри, отколкото учтиви. Слушах с наслада. След онези два дни, изпълнени с непривично мълчание, безкрайно приятно ми беше да чуя как господин Пол се нахвърля върху ми по обичайния си начин. Слешах и междувременно утешавах себе си и Силви със съдържанието на една бонбониера, която щедростта на господин Пол поддържаше винаги пълна с шоколадови бонбони. А на него му беше драго да вижда, че поне един малък дар от неговите ръце е тъй добре оценен. Поглеждаше ту към мен, ту към кученцето, докато ние си споделяхме плячката; прибра ножчето си. Като докосна ръката ми със снопа от добре подострени пера, той ме запита:

— Кажете ми, сестрице, отговорете откровено. Какво си мислехте за мен през последните два дни?

Направих се, че не съм чула въпроса, защото той извика в очите ми сълзи. Усърдно започнах да галя Силви. А господин Пол се облегна на масата, наведе съм към мене:

— Нарекох се ваш брат — каза той. — Но всъщност не зная какво съм за вас — брат или приятел, — трудно ми е да определя. Знам, че мисля за вас, чувствувам, че ви желая само доброто, но трябва да се възпра, вие сте опасна. Най-добрите ми приятели ме предупреждават да внимавам, да се страхувам от вас.

— Добре правите, че се вслушвате в съветите им. Пазете се на всяка цена.

— Всичко произлиза от вашата вяра — от тази ваша странна, самоуверена, недосегаема религия, — под чието влияние вие като че ли се обвивате в одеждите на неверник. Вие сте добра — отец Силас ви смята за добра и ви обича; но опасността идва от това ваше ужасно, горделиво, искрено протестантство. Понякога то се излъчва от очите ви, понякога влияе на гласа и на жестовете ви тъй, че просто настръхвам. Не го проявявате умишлено и все пак, преди малко например, когато прелиствахте тази брошура, боже мой! Стори ми се, че сам дяволът се усмихваше.