Шарлот Бронте - Вийет

Преди да го зададе, той замълча. В градината наистина се стъмни. Мракът се спусна заедно с облаците, от които зароси, и листата зашумяха. Надявах се, че е усетил дъжда, но в този миг той бе твърде погълнат от мислите си, за да забележи промяната.

— Госпожице, вие, протестантите, вярвате ли в свръхестественото?

— И сред протестантите, както и сред другите секти, съществуват различни схващания — отвърнах аз. — Защо питате, господине?

— Защо се стряскате и ми говорите тъй тихо? Суеверна ли сте?

— По природа съм нервна. Мразя да разговарям по тия въпроси. Мразя ги още повече, защото…

— Защото вярвате?

— Не. Но ми се случи да… добия известни впечатления…

— Откакто сте тука ли?

— Да, преди няколко месеца.

— Тук? В тази къща?

— Да.

— Добре.

— Добре. Драго ми е. Знаех го, преди да сте ми го казали. Усещах някакво безмълвно обещание между вас и мене. Вие сте търпелива, аз съм експанзивен, вие сте тиха и бледа, аз съм мургав и пламенен, вие сте вярваща протестантка, но аз съм нещо като мирянски йезуит, ала си приличаме — между нас има сходство. Не сте ли го забелязали, мадмоазел, когато се оглеждате в огледалото? Не сте ли видели, че вашето чело и оформено като моето, че очите ви са поставени като моите? Не дочувате ли в гласа си нотки, които напомнят за моите? Знаете ли, че доста си приличаме? Аз съм схванал това и вярвам, че сме родени под същата звезда. Да, вие сте родена под моята звезда. Треперите, защото случи ли се подобно нещо между двама смъртни, конците на съдбите им са здраво сплетени и трудно се разплитат. Проявяват се възли и примки, всяко скъсване поврежда здравината на мрежата. Но тези «впечатления», както се изразихте с вашата английска деликатност — аз също имам подобни «впечатления».

— Разкажете ми за тях, господине.

— Тъкмо това искам и смятам да сторя. Знаете легендата за тази къща и тази градина, нали?

— Зная я. Да. Разправят, че преди стотици години някаква монахиня би ла погребана жива в подножието на същото това дърво, под тази пръст, която сега е под нозете ни.

— И че в миналото духът на някаква монахиня се появявал тук?

— Какво ли ще е, ако той още витае наоколо?

— Нещо наистина витае наоколо. Някакъв образ посещава тази къща нощем, образ, различен от всички форми, които се явяват денем. Сигурен съм, че съм виждал това нещо, и то неведнъж, и монашеското му одеяние представляваше странна гледка, защото ми разкри повече, отколкото на всеки друг. Монахинята?

— Господине, аз също съм я виждала.

— Така и предполагах. Все едно дали тази монахиня е от плът и кръв, или е нещо, което остава, след като кръвта изсъхне и плътта се стопи, но според мен тя има някаква връзка и с мене, и с вас. Ала аз ще разбера. Докато се усещах объркан, сега съм готов да разгадая загадката. Напълно съм решен…

Вместо да ми докаже на какво е решен, той внезапно вдигна глава. В същия миг и аз сторих същото. И двамата погледнахме в една посока — към голямото дърво, което засенчваше голямата беседка и някои от клоните му се опираха о покрива на първи клас. От този край долетя странен, необясним шум, сякаш клоните на дървото бяха се раздвижили сами и листата им се блъскаха и пречупваха в огромното стебло. Да, нямаше вятър, а това тежко дърво се огъваше, докато леките храсталаци наоколо не се и помръдваха. Известно време между стеблото и клонаците преминаваше някакво движение. Макар да беше тъмно, имах чувството, че нещо, далеч по-плътно и от привидение, и от горски дух се привижда между отворите. Най-сетне движението секна. Какво се бе пръкнало от тези мъки? Каква дриада се бе родила от тези родилни болки? Гледахме неотлъчно. В дома внезапно се чу звън — камбаната за молитвата. В същия миг по нашата алея се зададе привидението. И близо, много близо край нас с бърза и гневна походка притича самата МОНАХИНЯ! За пръв път я виждах толкова ясно. Беше стройна и с гневни жестове. Когато отмина, вятърът проплака; дъждът се изля бурен и студен, сякаш нощта бе разтревожена от нея.

Настъпи времето да се запитаме къде остана Полина-Мери. Как се развиваха моите отношения с обитателите на хотел «Креси»? Тези отношения бяха прекъснати временно поради отсъствие. Господин и мис Дьо Басомпие пътешествуваха и няколко седмици бяха в провинцията и в столицата на Франция. Случайност ме уведоми за завръщането им само няколко дни след като си бяха дошли.

Беше топъл следобед, аз се разхождах по един тих булевард, вървях бавничко и се наслаждавах на мекото априлско слънце, обхваната от приятни мисли, когато съзрях пред себе си група ездачи, които тъкмо се бяха срещнали по средата на широката, равна, оградена с липи алея и спираха да разменят поздрави — бяха господин на средна възраст и млада дама; другият беше млад и красив мъж. Осанката на дамата бе очарователна, облеклото — изискано, от цялата й външност се излъчваше нежност и достойнство. Докато ги гледам, осъзнах, че ги познавам, а като наближих, се уверих, че ги знам и тримата — конт Дьо Басомпие, дъщеря му и доктор Греъм Бретън.