Любомир Пеевски - Очите на професор Самберг

— Но той нямаше сили да върви! — разпери ръце Ивац. — Не мога да повярвам. Преди петнадесет минути се разделихме.

Продължиха да се спускат към дъното на долината. Ивац, който стигна пръв, се втурна към една издадена огромна скала, обрасла с мъхове и лишеи, и се спря като закован.

— Това е невероятно!… — закрещя той изумен. — Вратата беше тук! Ето тук…

Луи и Хосе се приближиха. Там, където сочеше българинът, нямаше нищо. Нито отвор, нито пукнатина, нито каквото и да е друго доказателство за съществуването на изход от пропастта. А той дори споменаваше за врата. В подножието на скалата растеше гъста зелена трева.

— Може би не си спомняш добре мястото!… — промълви испанецът. — Все пак бил си развълнуван, когато си излязъл…

— Не! — поклати глава Ивац. — Спомням си всичко много добре. Тук, под тази скала, доктор Янсен разказа как е попаднал при Самберг. Професорът го измъкнал от приют за подхвърлени деца, издържал го в колеж, после в университета и накрая го довел в своя институт. Ето, вижте тези драскотини. Докато говореше, докторът несъзнателно чукаше в един камък по скалата. Много добре си спомням. Но изхода го няма. Нищо не мога да разбера…

— А ако той се е върнал отново в пропастта! — предположи Луи.

— Това е невъзможно! — възкликна българинът. — Галериите са наводнени. Самберг загина…

— Кой знае! — намръщи се Луи. — Този професор е способен на всичко… — И той разказа на Ивац как е изчезнал и отворът на Дяволското копито, през който той и Пиер-Ален се бяха спуснали в бездната.

Тримата уморено се отпуснаха на тревата.

„Нима са ме измамили! — мислеше напрегнато българинът. — Ами ако «наводнението» и «смъртта на доктор Харм» са били замислени само и само за да се отърват от мен. И да запазят тайната на своя Институт за спасяване на човечеството и света… Не! Това беше невероятно. Но къде беше доктор Янсен? И всичко останало!… Ами ако все пак?!…“.

Ивац се изправи.

— Трябва да предупредим хората! — промълви разтревожен той. — Иначе Самберг един ден отново ще се изправи срещу човечеството и тогава може би ще бъде късно за отпор!…

— Никой няма да ни повярва! — прехапа устни Луи. — Как ще го докажем? Пропастта вече я няма. Дори на мен самия ми се струва, че сме сънували един лош сън…

— Но нали аз преживях всичко това! Бях в този „институт“… — изкрещя българинът.

— Нямаш доказателства!… — продължаваше неумолимо Луи. — Пиер-Ален не помни нищо… Дяволското копито не съществува!

— Почакайте! — спря го Ивац, защото по пътеката се появи стадо овце. Зад тях вървеше възрастен пастир. Изпод черната гугла върху главата му надничаше живо лице, по което при всяко потрепване играеха дълбоки нервни бръчки. Гъсти рунтави вежди обрамчваха очите му.

— Послушай, дядо — извика българинът. — Ти тукашен ли си?

— Да! — отговори дружелюбно овчарят, като се подпря на тоягата си. — Цял живот обикалям тези места.

— А чувал ли си за пропастта Дяволското копито? — продължи Ивац.

— Не, господине! — поклати глава овчарят. — Не съм чувал. Сигурно не е в тези балкани… Иначе щях да я зная…

По околните върхове бавно пълзяха бели мъгли…

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5324

Издание:

Любомир Пеевски. Очите на професор Самберг

Роман

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, 1979

Библиотека „Фантастика“, №2. За средна училищна възраст

Рецензент: Енчо Мутафов

Редактор: Методи Бежански

Библиотечно оформление: Божидар Икономов

Илюстрации: Стоян Стоянов

Художествен редактор: Мариана Белопитова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Диана Петкова

Българска. Първо издание ЛГ V. Тематичен №13 9537321311/6056–27–1979

Дадена на набор на 21.III.1979. Подписана за печат на 27.VI.1979.

Излязла от печат на 13.VII.1979. Поръчка №118. Формат 60×84/16.

Тираж 30141. Печатни коли 11,75. Издателски коли 10,96.

Страници: 188. Цена на книжното тяло 0,50. Цена 0,55 лева.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

София, 1979 г.

Б–3

© Любомир Пеевски, 1979

c/o Jusautor, Sofia